Last Day in France

За последно от Франция...

... или Лил - част ІІ

Едва ли за тези няколко пъти съм успяла да посетя всичко в Лил, но се постарах... В списъка ми (а такъв наистина има) има доста неотметнати неща, но да има и за друг път. Никога не се знае, дали няма пак да дойда тук. Обикновено става така...

Вчерашната обилка в Лил включваше няколко обекта. Като за начало започнах с Музея на изобразителното изкуство. Май имах прекалено големи очаквания, които не се оправдаха напълно. Наистина добра колекция, но бяха отделили голямо място на лилските си художници, които не блестят кой знае с какво... Сега се чудя, защо се учудвам на това - ами нормално е... Все пак те са гордостта на града, пък и имат явно повечко от творбите им. Стига с критиките, сама съм си виновна да очаквам нещо повече една голяма градска галерия. Все пак трябва да спомена и художниците, които присъстваха. По-голямата част от по-известните имаха по 1 - 2 творби, но и това е нещо... Трудничко е да се докопаш до повечко произведения. А иначе музеят оставя добро впечатление и не е досаден. А ето и художниците, чиито картини може да видите в Лил (т.е. тези, които аз познавам): Веронезе, Тинторето, Каналето, Брьогел, Халс, Рубенс, ван Дайк, Шарден, Дьолакроа, Курбе (от него стояха само надписите, картините бяха на изложба), Реноар, Вато, Мане, Моне, Коро, Сисле, Сьора, Тулуз-Лотрек, Гоя, Ел Греко. Ако съм пропуснала някого, надявам се, че няма да ми се обиди. Това, което ме впечатли, бяха тези 4 картини: 1, 2, 3 и 4. Трябва да отбележа, че имаше и отдел със склуптури: няколко произведения на Роден и други, чиито имена не запомних... Трябва малко да си опресня знанията по изкуство, че доста неща съм позабравила... Друго интересно нещо беше колекцията керамика. За съжаление нищо не разбирам от керамика, но беше много приятна. Това, което разпознах, беше Делфтската школа и май нищо друго... Забравих да спомена за част от осветлението в музея. На сводовете имаше безброй малки лампички, които създаваха илюзията за звездно небе.

След изобразителното изкуство отново дойде ред на архитектурата - този път започнах с Porte de Paris. Триумфалната арка е построена през 1685-92, за да ознаменува превземането на Лил от Луи ХІV през 1667 г. От едната страна на арката е разположено кметството на Лил. Импозантна сграда, строена през 1924-32 г. Кулата на кметството е най-високата в региона - 104 м и през 2005 г. е записана като културно наследство в списъка на ЮНЕСКО.

След кметството се завърнах отново в централната част. От предния път ми беше останала една уличка от стария град, която с удоволствие посетих този път...

Лил отново беше гостоприемен и слънчев. Добре, че се оправи времето, иначе щях да имам кофти впечатления за този иначе хубав град - само дъжд и облаци в началото...

И така... Дойде и последният ден във Франция. Това беше от земята на галите (въпреки че Лил е по-скоро фламандски град)... Пътешествието продължава на холандска земя и по-късно от страната на неограничените възможности...