За последно от Франция...
... или Лил - част ІІ
Едва ли за тези няколко пъти съм успяла да посетя всичко в Лил, но се постарах... В списъка ми (а такъв наистина има) има доста неотметнати неща, но да има и за друг път. Никога не се знае, дали няма пак да дойда тук. Обикновено става така...
Вчерашната обилка в Лил включваше няколко обекта. Като за начало започнах с Музея на изобразителното изкуство. Май имах прекалено големи очаквания, които не се оправдаха напълно. Наистина добра колекция, но бяха отделили голямо място на лилските си художници, които не блестят кой знае с какво... Сега се чудя, защо се учудвам на това - ами нормално е... Все пак те са гордостта на града, пък и имат явно повечко от творбите им. Стига с критиките, сама съм си виновна да очаквам нещо повече една голяма градска галерия. Все пак трябва да спомена и художниците, които присъстваха. По-голямата част от по-известните имаха по 1 - 2 творби, но и това е нещо... Трудничко е да се докопаш до повечко произведения. А иначе музеят оставя добро впечатление и не е досаден. А ето и художниците, чиито картини може да видите в Лил (т.е. тези, които аз познавам): Веронезе, Тинторето, Каналето, Брьогел, Халс, Рубенс, ван Дайк, Шарден, Дьолакроа, Курбе (от него стояха само надписите, картините бяха на изложба), Реноар, Вато, Мане, Моне, Коро, Сисле, Сьора, Тулуз-Лотрек, Гоя, Ел Греко. Ако съм пропуснала някого, надявам се, че няма да ми се обиди. Това, което ме впечатли, бяха тези 4 картини: 1, 2, 3 и 4. Трябва да отбележа, че имаше и отдел със склуптури: няколко произведения на Роден и други, чиито имена не запомних... Трябва малко да си опресня знанията по изкуство, че доста неща съм позабравила... Друго интересно нещо беше колекцията керамика. За съжаление нищо не разбирам от керамика, но беше много приятна. Това, което разпознах, беше Делфтската школа и май нищо друго... Забравих да спомена за част от осветлението в музея. На сводовете имаше безброй малки лампички, които създаваха илюзията за звездно небе.
След изобразителното изкуство отново дойде ред на архитектурата - този път започнах с Porte de Paris. Триумфалната арка е построена през 1685-92, за да ознаменува превземането на Лил от Луи ХІV през 1667 г. От едната страна на арката е разположено кметството на Лил. Импозантна сграда, строена през 1924-32 г. Кулата на кметството е най-високата в региона - 104 м и през 2005 г. е записана като културно наследство в списъка на ЮНЕСКО.
След кметството се завърнах отново в централната част. От предния път ми беше останала една уличка от стария град, която с удоволствие посетих този път...
Лил отново беше гостоприемен и слънчев. Добре, че се оправи времето, иначе щях да имам кофти впечатления за този иначе хубав град - само дъжд и облаци в началото...
И така... Дойде и последният ден във Франция. Това беше от земята на галите (въпреки че Лил е по-скоро фламандски град)... Пътешествието продължава на холандска земя и по-късно от страната на неограничените възможности...
26 September 2008
23 September 2008
Lille
В петък реших, че е крайно време да разгледам Лил, пък и времето изглеждаше многообещаващо. Грееше слънце, което напоследък доста често се показва тук. И така, въоръжена с карта (знам, че Краси тук ще се усмихне, и затова специално заради нея го обелязвам), този път излязох изпод земята на площад Риур (Rihour). Лил ме посрещна с народ и слънце. Някак си като има слънце и всичко се променя и изглежда много по-хубаво, дали заради по-ярките цветове или заради отражението на слънцето в твоето собствено настроение, не знам... Но този път Лил ми хареса от пръв поглед.
От плащад Риур по една кратка уличка със заведения от двете страни стигнах до градския площад, който в този случай е кръстен естествено не на кой друг, а на генерал Шарл дьо Гол, и как иначе след като генералът е родом от Лил. Площадът на Лил е тип - площад на всеки европейски град... :) Най-забележителната сграда е старата борса (La Vieille Bourse), строена през далечните 1652-53 г. Доста е впечатлителна. Не е много напудрена, но за годините си изглежда добре. После в линка към фотогалерията ще публикувам всички снимки, че тук много се пречкат и не искат да се подреждат, както аз искам... Освен старата борса, друга забележителна сграда е La Grande Garde, завършена през 1717 г. Тогава приютявала стражата на Луи ХІV, днес е дом на Théâtre du Nord. В средата на площада се издига La Déesse - символът на града. Паметникът е построен през 1845 г. в памет на победата на жителите на град Лил над австрийците през 1792 г. Зад старата борса, малко встрани се вижда кулата/камбанарията на търговската палата. Ето и общ изглед на Grande Place от стълбите пред Théâtre du Nord.
От Grande Place през старата борса излязох на друг площад - Place du Théâtre, където се намира операта и търговската палата. Операта страшно много прилича на тази в Париж, но Луи-Мари Кордоние не е успял да надмине шедьовъра на Шарл Гарние, а защо ли изобщо е трябвало да прилича на нея... Операта, завършена преди І Световна война, оставя малко горчив привкус, защото напомня на нещо красиво, което е недостижимо. Търговската палата е построена през 1921 г. от същия архитект Луи-Мари Кордоние, който в този случай е използвал стила на Beuaregard (редицата сгради на Grande Place, които ще видите после във фотоалбума).
Този път бях решила да отида в стария град, който според първонални интернет проучвания трябваше да ми хареса. И така от Place du Théâtre по rue de la Clef се отправих към стария Лил (Le Vieux Lille или още La Vieille Ville), който не ме разочарова. Средновековна архитектура, тесни, лъкатушещи улички, ярко боядисани фасади на къщи, красота... Малко ми напомни на Търново, но тук хората се бяха постарали добре да реставрират културното си наследство... Но да не подхващам тази тема. Не успях да стигна до къщата на ген. Шарл дьо Гол. Не ми се разгъваше картата, пък и нека да има забележителности и за друг път... Друго непосетено място остана цитаделата (La Citadelle), строена през 1667-70 по времето на Луи ХІV.
Да не забравя да спомена катедралата Notre-Dame de la Treille. Идеята за нейното построяване се ражда през 1854 г. Първоначарният проект е да бъде изградена в готически стил по подобие на катедралите в Реймс, Амиен и Шартр, но по една или друга причина катедралата е завършена през 90-те години на 20 век. Официалното откриване на фасадата е през 1999 г. Получила се е много странна комбинация. Катедралата изглежда стара и изведнъж отпред някаква модернистична фасада, доста оскъдна откъм орнаменти и украшения, която контрастира с останалата част. Но явно на французите това им харесва, защото го правят навсякъде.
Тъй и тъй бях започнала с модернистичната архитектура, трябваше да посетя и новата гордост на Лил - Euralille, урбанистичен център, проектиран през 80 години от холандския архитект Рем Коолхаас. Там се помещава огромен търговски център, множество офиси, кантори, жилищни сгради и какво ли още не... На площадчето пред Euralille и гара Lille Europe, което май се казваше Франсоа Митеран, има невероятно шарено и весело цвете. Склуптурата е дело на японския художник Яайои Кусама и е по случай избирането на Лил за културна столица на Европа през 2004 г. Лично на мен много ми хареса, супер весело стои там и те кара да се усмихнеш като минеш покрай нея.
След Eurallie се върнах отново в централната част на града, която представлява пешеходни зони с безброй магазини и търговски центрове... Моето пътешествие из Лил беше към края си - последните забележителности, които си бях набелязала, бяха площада на Републиката и Музея на изобразителното изкуствено. Не, че несъм ги виждала и преди. Спомнете си, че именно на този площад за първи път показах глава изпод земята в Лил... Но какво ли не прави слънцето... Площадът беше огрян от светлина, на средата имаше фонтан, който странно защо предния път изобщо не бях забелязала. От едната страна на площада е Музея на изобразителното изкуство, а от другата префектурата. Какви тайни крие Музеят на изобразителното изкуство ще разберем следващия път. Той е включен като самостоятелен обект в моя план за посещения.
Кратка разходка из площада, сверка с часовника - 16:30 - как лети времето, бях прекарала близо 5 часа в Лил, и време беше отново да сляза под земята и да се отправя към любимата спирка последна.
Албум със снимки от Лил.
English Version
A virtual tour in Lille for the readers of my blog :)
Last Friday I went again to Lille. This time the weather was fine and I really enjoyed the trip and the city. Sunshine makes it all. I guess even the ugliest city will look beautiful in sunshine... I started my tour from Place Rihour. From there I went to the city's main square named after General Charles de Gaulle, who by the way was born in Lille. The most famous building on the main square is the Old Bourse built in 1652-1653 in Flemish Renaissance style. Rightfully it is considered one of the most beautiful buildings in the city. It consists of 24 identical houses which form a square around an arched courtyard. Another fine building on the square is the Grande Garde built in1717. Once used to house the sentry guard, today it hosts Théâtre du Nord. Just in the middle of the square there is another symbol of the city - The Goddess. The monument was built in 1845 to commemorate Lille's resistance to the Austrian siege back in 1792.
From the courtyard of the Old Bourse I went out to another square - Place de Théâtre. The Opera of Lille and the Chamber of Commerce are there. I didn't like very much the opera as the architect tried to make it resemble the Paris Garnier Opera which is a real masterpiece... Not that the Opera of Lille is not nice or what, just to me it looks like a bad replica... It was finished just before the IWW and even was inaugurated by the Germans. The other imposing building on that square is the Chamber of Commerce and Industry with its 76 m high belfry. The architect is the same as the one of the opera but I think here he did a better job as he stuck to the Flemish style. Otherwise the square is nice, full of sunshine, with people sitting on the stairs in front of the opera, reading, eating, talking, waiting, sunbathing, or just doing nothing...
Rue de la Clef led me from Place de Théâtre to the old city. I really loved the old city with its colourful facades, tiny and meandering streets, small squares and 17th century spirit. An interesting site in the old part of the town is the cathedral Notre-Dame du Treille. They started building it back in 1854 in a 13th century Gothic style but for one reason or the other it was finished in the 90's. As a result, the facade of the cathedral has a very modern look which I don't think is quite appropriate, but since the French like it.... :)
To continue with the contemporary architecture I went to Euralille. That's the new urban part of the town with modern buildings. There's a huge commercial centre, a lot of offices, businesses and whatever else. On the square in front of the commercial centre on one side and Gare Lille Europe on the other there is a giant tulip growing. It is a cool sculpture by the Japanese artist Yayoi Kusama which is there to remind of 2004 when Lille was chosen to be the European Capital of Culture. If you feel down you just need to pass by the tulips and they gonna make your day brighter...
The last stop of my visit was Place de la République... Strange... this time there was a fountain in the middle... :) I don't think it was built overnight so I guess haven't noticed it before... Normally... It was raining and it was cold the last time I was there... On one side of the square there is the Museum of Fine Arts which I have to visit specially one of these days, and on the other is the Prefecture, both nice buildings...
Well, that was a 5 hour trip in Lille, I hope you have enjoyed it... Till next time :)
Lille Photo Album
От плащад Риур по една кратка уличка със заведения от двете страни стигнах до градския площад, който в този случай е кръстен естествено не на кой друг, а на генерал Шарл дьо Гол, и как иначе след като генералът е родом от Лил. Площадът на Лил е тип - площад на всеки европейски град... :) Най-забележителната сграда е старата борса (La Vieille Bourse), строена през далечните 1652-53 г. Доста е впечатлителна. Не е много напудрена, но за годините си изглежда добре. После в линка към фотогалерията ще публикувам всички снимки, че тук много се пречкат и не искат да се подреждат, както аз искам... Освен старата борса, друга забележителна сграда е La Grande Garde, завършена през 1717 г. Тогава приютявала стражата на Луи ХІV, днес е дом на Théâtre du Nord. В средата на площада се издига La Déesse - символът на града. Паметникът е построен през 1845 г. в памет на победата на жителите на град Лил над австрийците през 1792 г. Зад старата борса, малко встрани се вижда кулата/камбанарията на търговската палата. Ето и общ изглед на Grande Place от стълбите пред Théâtre du Nord.
От Grande Place през старата борса излязох на друг площад - Place du Théâtre, където се намира операта и търговската палата. Операта страшно много прилича на тази в Париж, но Луи-Мари Кордоние не е успял да надмине шедьовъра на Шарл Гарние, а защо ли изобщо е трябвало да прилича на нея... Операта, завършена преди І Световна война, оставя малко горчив привкус, защото напомня на нещо красиво, което е недостижимо. Търговската палата е построена през 1921 г. от същия архитект Луи-Мари Кордоние, който в този случай е използвал стила на Beuaregard (редицата сгради на Grande Place, които ще видите после във фотоалбума).Този път бях решила да отида в стария град, който според първонални интернет проучвания трябваше да ми хареса. И така от Place du Théâtre по rue de la Clef се отправих към стария Лил (Le Vieux Lille или още La Vieille Ville), който не ме разочарова. Средновековна архитектура, тесни, лъкатушещи улички, ярко боядисани фасади на къщи, красота... Малко ми напомни на Търново, но тук хората се бяха постарали добре да реставрират културното си наследство... Но да не подхващам тази тема. Не успях да стигна до къщата на ген. Шарл дьо Гол. Не ми се разгъваше картата, пък и нека да има забележителности и за друг път... Друго непосетено място остана цитаделата (La Citadelle), строена през 1667-70 по времето на Луи ХІV.
Да не забравя да спомена катедралата Notre-Dame de la Treille. Идеята за нейното построяване се ражда през 1854 г. Първоначарният проект е да бъде изградена в готически стил по подобие на катедралите в Реймс, Амиен и Шартр, но по една или друга причина катедралата е завършена през 90-те години на 20 век. Официалното откриване на фасадата е през 1999 г. Получила се е много странна комбинация. Катедралата изглежда стара и изведнъж отпред някаква модернистична фасада, доста оскъдна откъм орнаменти и украшения, която контрастира с останалата част. Но явно на французите това им харесва, защото го правят навсякъде.
Тъй и тъй бях започнала с модернистичната архитектура, трябваше да посетя и новата гордост на Лил - Euralille, урбанистичен център, проектиран през 80 години от холандския архитект Рем Коолхаас. Там се помещава огромен търговски център, множество офиси, кантори, жилищни сгради и какво ли още не... На площадчето пред Euralille и гара Lille Europe, което май се казваше Франсоа Митеран, има невероятно шарено и весело цвете. Склуптурата е дело на японския художник Яайои Кусама и е по случай избирането на Лил за културна столица на Европа през 2004 г. Лично на мен много ми хареса, супер весело стои там и те кара да се усмихнеш като минеш покрай нея.
След Eurallie се върнах отново в централната част на града, която представлява пешеходни зони с безброй магазини и търговски центрове... Моето пътешествие из Лил беше към края си - последните забележителности, които си бях набелязала, бяха площада на Републиката и Музея на изобразителното изкуствено. Не, че несъм ги виждала и преди. Спомнете си, че именно на този площад за първи път показах глава изпод земята в Лил... Но какво ли не прави слънцето... Площадът беше огрян от светлина, на средата имаше фонтан, който странно защо предния път изобщо не бях забелязала. От едната страна на площада е Музея на изобразителното изкуство, а от другата префектурата. Какви тайни крие Музеят на изобразителното изкуство ще разберем следващия път. Той е включен като самостоятелен обект в моя план за посещения.
Кратка разходка из площада, сверка с часовника - 16:30 - как лети времето, бях прекарала близо 5 часа в Лил, и време беше отново да сляза под земята и да се отправя към любимата спирка последна.
Албум със снимки от Лил.
English Version
A virtual tour in Lille for the readers of my blog :)
Last Friday I went again to Lille. This time the weather was fine and I really enjoyed the trip and the city. Sunshine makes it all. I guess even the ugliest city will look beautiful in sunshine... I started my tour from Place Rihour. From there I went to the city's main square named after General Charles de Gaulle, who by the way was born in Lille. The most famous building on the main square is the Old Bourse built in 1652-1653 in Flemish Renaissance style. Rightfully it is considered one of the most beautiful buildings in the city. It consists of 24 identical houses which form a square around an arched courtyard. Another fine building on the square is the Grande Garde built in1717. Once used to house the sentry guard, today it hosts Théâtre du Nord. Just in the middle of the square there is another symbol of the city - The Goddess. The monument was built in 1845 to commemorate Lille's resistance to the Austrian siege back in 1792.
From the courtyard of the Old Bourse I went out to another square - Place de Théâtre. The Opera of Lille and the Chamber of Commerce are there. I didn't like very much the opera as the architect tried to make it resemble the Paris Garnier Opera which is a real masterpiece... Not that the Opera of Lille is not nice or what, just to me it looks like a bad replica... It was finished just before the IWW and even was inaugurated by the Germans. The other imposing building on that square is the Chamber of Commerce and Industry with its 76 m high belfry. The architect is the same as the one of the opera but I think here he did a better job as he stuck to the Flemish style. Otherwise the square is nice, full of sunshine, with people sitting on the stairs in front of the opera, reading, eating, talking, waiting, sunbathing, or just doing nothing...
Rue de la Clef led me from Place de Théâtre to the old city. I really loved the old city with its colourful facades, tiny and meandering streets, small squares and 17th century spirit. An interesting site in the old part of the town is the cathedral Notre-Dame du Treille. They started building it back in 1854 in a 13th century Gothic style but for one reason or the other it was finished in the 90's. As a result, the facade of the cathedral has a very modern look which I don't think is quite appropriate, but since the French like it.... :)
To continue with the contemporary architecture I went to Euralille. That's the new urban part of the town with modern buildings. There's a huge commercial centre, a lot of offices, businesses and whatever else. On the square in front of the commercial centre on one side and Gare Lille Europe on the other there is a giant tulip growing. It is a cool sculpture by the Japanese artist Yayoi Kusama which is there to remind of 2004 when Lille was chosen to be the European Capital of Culture. If you feel down you just need to pass by the tulips and they gonna make your day brighter...
The last stop of my visit was Place de la République... Strange... this time there was a fountain in the middle... :) I don't think it was built overnight so I guess haven't noticed it before... Normally... It was raining and it was cold the last time I was there... On one side of the square there is the Museum of Fine Arts which I have to visit specially one of these days, and on the other is the Prefecture, both nice buildings...
Well, that was a 5 hour trip in Lille, I hope you have enjoyed it... Till next time :)
Lille Photo Album
15 September 2008
15 септември...
Хайде на училище... Хей, първолаци, честит първи учебен ден!!! Колко е хубаво да си на 7 и тепърва да тръгваш на училище... Но да не се настройваме носталгично-мислителски, а по-скоро репортажно-разказвателно.
Два уикенда в Холандия - две "запомнящи се" събития. 6-7 септември - Валвейк - Град на модата, 13-14 септември - 80 км поход. Да караме по ред, обаче.
Първата седмица на септември във Валвейк минава под знака на модата. През седмицата са най-големите намаления на лятна стока, когато за смешни суми от рода на 2-5 евро може да си купиш каквото е останало от летните дрешки, я потниче, я поличка, но кой ти мисли за такива покупки като навън едва достига до 18 градуса и през пет минути ту вали, ту духа вятър... Време е за новата есенно-зимна колекция. Два дни подред на градския площад, на специално построена за случая сцена, вървят модно дефиле след модно дефиле, като се редуват с кратки спортни презентации.
Вечерта имаше парти с един от най-известните холандски ди-джеи. Общо взето беше биващо, само дето ми изпотъпкаха краката и това малко вгорчи настроението...
Още вечерта ме подготвиха за това, което ще следва на другия един. Един приятел на Антоан ми изкрещя в ухото: "Утре (неделя) магазините ще са отворени!" !?!?!? И какво от това, в България повечето магазини са отворени в неделя... Човекът остана доста учуден от пълната липса на изненада от моя страна вследствие на неговото изказване... И така, магазините бяха отворени и хората се снабдяваха с дрешки с есенно-зимен уклон.
13-14 септември - 80 км поход. Валвейк е отново в центъра на събитията. Предстои 80-километровото ходене. Правилно прочетохте: 80 км, няма печатна грешка. В събота вечерта, в 9 ч., от градския площад 3000 млади и стари ентусиасти, отбелязвам "ентусиасти", защото не виждам по-точна дума от тази, тръгнаха на 80 км поход... Обясниха, че обикновено има повече желаещи, но винаги ограничават бройката до 3000... Е, не знаех, че има толкова ентусиасти... Та, тръгват хората и обикалят по улиците на Валвейк и съседните градове. Естествено, обаче, им трябва и тълпа, която да ги окуражава. А това е добре дошло за всички - народът излиза по улиците и се отпочва едно пиене на бира... Още от обяд кръчмите са изкарали кеговете с бира и масите на вън... И по улиците народ, народ и празни пластмасови чаша, които се търкалят в несвяст... В нито една кръчма от който и да е модел не можеш да си намериш място. Сега си мисля, че ограничават броя на участниците до 3000, за да има кой да пие бира по улиците... Мда... И така... ентусиастите тръгват на своя нощен поход... О, забравих, улиците, по които минават, са специално украсени с флагчета, балони, реклами и тям подобни. На другия ден (неделя) от 12 часа на градския площад свири група, която кънти в целия град и не те оставя да спиш. Между другото и вечерта свиреха също някакви. Първите ентусиасти трябва да се появят към 2 часа след обед, а всички останали трябва да финишират до 5 часа. И отново веселба, веселба...
И така... това бяха два уикенда във Валвейк.
/снимков материал ще има по-късно... нещо не искат да се качват сега.../
English version
... coming later this evening :)
Два уикенда в Холандия - две "запомнящи се" събития. 6-7 септември - Валвейк - Град на модата, 13-14 септември - 80 км поход. Да караме по ред, обаче.
Първата седмица на септември във Валвейк минава под знака на модата. През седмицата са най-големите намаления на лятна стока, когато за смешни суми от рода на 2-5 евро може да си купиш каквото е останало от летните дрешки, я потниче, я поличка, но кой ти мисли за такива покупки като навън едва достига до 18 градуса и през пет минути ту вали, ту духа вятър... Време е за новата есенно-зимна колекция. Два дни подред на градския площад, на специално построена за случая сцена, вървят модно дефиле след модно дефиле, като се редуват с кратки спортни презентации.
Вечерта имаше парти с един от най-известните холандски ди-джеи. Общо взето беше биващо, само дето ми изпотъпкаха краката и това малко вгорчи настроението...
Още вечерта ме подготвиха за това, което ще следва на другия един. Един приятел на Антоан ми изкрещя в ухото: "Утре (неделя) магазините ще са отворени!" !?!?!? И какво от това, в България повечето магазини са отворени в неделя... Човекът остана доста учуден от пълната липса на изненада от моя страна вследствие на неговото изказване... И така, магазините бяха отворени и хората се снабдяваха с дрешки с есенно-зимен уклон.
13-14 септември - 80 км поход. Валвейк е отново в центъра на събитията. Предстои 80-километровото ходене. Правилно прочетохте: 80 км, няма печатна грешка. В събота вечерта, в 9 ч., от градския площад 3000 млади и стари ентусиасти, отбелязвам "ентусиасти", защото не виждам по-точна дума от тази, тръгнаха на 80 км поход... Обясниха, че обикновено има повече желаещи, но винаги ограничават бройката до 3000... Е, не знаех, че има толкова ентусиасти... Та, тръгват хората и обикалят по улиците на Валвейк и съседните градове. Естествено, обаче, им трябва и тълпа, която да ги окуражава. А това е добре дошло за всички - народът излиза по улиците и се отпочва едно пиене на бира... Още от обяд кръчмите са изкарали кеговете с бира и масите на вън... И по улиците народ, народ и празни пластмасови чаша, които се търкалят в несвяст... В нито една кръчма от който и да е модел не можеш да си намериш място. Сега си мисля, че ограничават броя на участниците до 3000, за да има кой да пие бира по улиците... Мда... И така... ентусиастите тръгват на своя нощен поход... О, забравих, улиците, по които минават, са специално украсени с флагчета, балони, реклами и тям подобни. На другия ден (неделя) от 12 часа на градския площад свири група, която кънти в целия град и не те оставя да спиш. Между другото и вечерта свиреха също някакви. Първите ентусиасти трябва да се появят към 2 часа след обед, а всички останали трябва да финишират до 5 часа. И отново веселба, веселба...
И така... това бяха два уикенда във Валвейк.
/снимков материал ще има по-късно... нещо не искат да се качват сега.../
English version
... coming later this evening :)
5 September 2008
Дъжд!
Невидим дъжд... Дъжд, нежен като роса... Лек дъжд... Тропически дъжд... Дъжд, който се спуска като конци... Дъжд на големи капки... Умерен дъжд... Силен дъжд... Проливен дъжд... Дъжд като из ведро... Дъжд като стена...
Бях измислила много повече сравнения, докато вървях днес под дъжда, но уви забравих ги... Но и тези са достатъчни, предполагам, за да усетите лилската атмосфера. Не съм и предполагала, че за 15 минути ще видя толкова различни проявления на дъжда. Да, а накрая бих добавила - дъжд, от който не ти пука, защото вече си мокър до кости.
Днес ходих до Вилньов д'Аск (Villeneuve d'Ascq), където се предполага, че се намира хотелът, но който се оказа на другия край на предградието на Лил. До Вилньов д'Аск се стига супер бързо - 3 спирки на метрото и си там. Билетчето за 3 спирки е 0.60 евро, а до Лил е 1,25... евтинийка... До Вилньов се стига за 5 мин., а до Лил за 15 мин. Метрото на Лил е първото в света изцяло електронно метро, което ще рече, че се движи без да бъде управлявано от шофьор... Хм... Като детско влакче е: не знам колко пъти по две вагончета щъкат постоянно по релсите. Забравих да отбележа нещо много важно - влакче има на всяка минута през по-голямата част от деня. В по-ненатоварените часови зони разрядката стига до 2-3 минути! Метрото се движи от 5:00 до 24:00 часа и има 2 линии, които общо взето покриват изцяло големия метрополис, наречен Лил. Мисля, че всякакъв коментар или сравнение по отношение на транспорта е излишен... За съжаление...
Снимки от Вилньов няма. Просто защото няма какво да се снима... Предградие на голям град, относително скоро построено. Най-голяма забележителност - търговският център. Е, наистина е огромен. Днес ми бяха нужни 3 часа само да се разходя и съм абсолютно сигурна, че не минах по всички алейки и коридорчета и че не видях отвън всички магазини и магазинчета... Но време за това има...
Rain!
What types of rain do you know? I'm afraid my English is not good enough to find all the words that will go with the rain, or the suitable comparisons... I would just mention: invisible rain, gentle rain, tropical rain, rain like a curtain, rain in huge drops, mild rain, strong rain, pouring rain, torrential rain... and finally, rain you don't care about because you're already soaking wet...
Lille is not a hospitable city, as far as weather is concerned - IT IS COLD AND IT'S RAINING... And they just told me that in Bulgaria is still sunny and hot summertime...
I went today to Villeneuve d'Ascq. It is not what I have expected. It is just a modern suburb of Lille. There is a very good connection from our hotel to the city and to Villeneuve - the metro. It is absolutely convinient. It takes 15 minitus to go downtown, it is very fast. It is the first fully electronic metro in the world, I read somewhere.
And it's time to go back to Holland for the weekend...
Бях измислила много повече сравнения, докато вървях днес под дъжда, но уви забравих ги... Но и тези са достатъчни, предполагам, за да усетите лилската атмосфера. Не съм и предполагала, че за 15 минути ще видя толкова различни проявления на дъжда. Да, а накрая бих добавила - дъжд, от който не ти пука, защото вече си мокър до кости.
Днес ходих до Вилньов д'Аск (Villeneuve d'Ascq), където се предполага, че се намира хотелът, но който се оказа на другия край на предградието на Лил. До Вилньов д'Аск се стига супер бързо - 3 спирки на метрото и си там. Билетчето за 3 спирки е 0.60 евро, а до Лил е 1,25... евтинийка... До Вилньов се стига за 5 мин., а до Лил за 15 мин. Метрото на Лил е първото в света изцяло електронно метро, което ще рече, че се движи без да бъде управлявано от шофьор... Хм... Като детско влакче е: не знам колко пъти по две вагончета щъкат постоянно по релсите. Забравих да отбележа нещо много важно - влакче има на всяка минута през по-голямата част от деня. В по-ненатоварените часови зони разрядката стига до 2-3 минути! Метрото се движи от 5:00 до 24:00 часа и има 2 линии, които общо взето покриват изцяло големия метрополис, наречен Лил. Мисля, че всякакъв коментар или сравнение по отношение на транспорта е излишен... За съжаление...
Снимки от Вилньов няма. Просто защото няма какво да се снима... Предградие на голям град, относително скоро построено. Най-голяма забележителност - търговският център. Е, наистина е огромен. Днес ми бяха нужни 3 часа само да се разходя и съм абсолютно сигурна, че не минах по всички алейки и коридорчета и че не видях отвън всички магазини и магазинчета... Но време за това има...
Rain!
What types of rain do you know? I'm afraid my English is not good enough to find all the words that will go with the rain, or the suitable comparisons... I would just mention: invisible rain, gentle rain, tropical rain, rain like a curtain, rain in huge drops, mild rain, strong rain, pouring rain, torrential rain... and finally, rain you don't care about because you're already soaking wet...
Lille is not a hospitable city, as far as weather is concerned - IT IS COLD AND IT'S RAINING... And they just told me that in Bulgaria is still sunny and hot summertime...
I went today to Villeneuve d'Ascq. It is not what I have expected. It is just a modern suburb of Lille. There is a very good connection from our hotel to the city and to Villeneuve - the metro. It is absolutely convinient. It takes 15 minitus to go downtown, it is very fast. It is the first fully electronic metro in the world, I read somewhere.
And it's time to go back to Holland for the weekend...
4 September 2008
Шумът на царевицата
Ето и обещаните снимки от околностите на хотела, спокойно почиващ в прегръдката на царевичните полета...
На първата снимка хотелът е сградата в дъното, която почти не се вижда. Първите три постройки са част от Изследователския институт за високи технологии... (Нали си спомняте в предния постинг за "града на науката" и за цялото hi-tech обкръжение, което не му пречи да стои на сред полюшващата се царевичка...)
Във вторник (когато са правени и тези снимки) ходих до Лил. На 10-15 мин. от хотела има спирка на метрото (последната по линията :)) и след 10-11 спирки и 15 минути и хоп излизаш из под земята на площада на Републиката в Лил... Току си подадох и аз носа из под земята и заваля дъжд... Така че почти нищо не видях от Лил. Бърза обиколка по улиците и хиляда магазина, в които чаках дъждът да спре, но напразно. И така... След два часа се прибрах отново в любимия хотел. Затова и няма снимки от Лил... Друг път... Но! За любителите на сладоледа, просто няма как да пропусна да отбележа, че намерих онзи невероятен сладолед, който съществува само в мечтите, Инстинбул и Агридженто и от сега нататък и в Лил... :)
На първата снимка хотелът е сградата в дъното, която почти не се вижда. Първите три постройки са част от Изследователския институт за високи технологии... (Нали си спомняте в предния постинг за "града на науката" и за цялото hi-tech обкръжение, което не му пречи да стои на сред полюшващата се царевичка...)
Във вторник (когато са правени и тези снимки) ходих до Лил. На 10-15 мин. от хотела има спирка на метрото (последната по линията :)) и след 10-11 спирки и 15 минути и хоп излизаш из под земята на площада на Републиката в Лил... Току си подадох и аз носа из под земята и заваля дъжд... Така че почти нищо не видях от Лил. Бърза обиколка по улиците и хиляда магазина, в които чаках дъждът да спре, но напразно. И така... След два часа се прибрах отново в любимия хотел. Затова и няма снимки от Лил... Друг път... Но! За любителите на сладоледа, просто няма как да пропусна да отбележа, че намерих онзи невероятен сладолед, който съществува само в мечтите, Инстинбул и Агридженто и от сега нататък и в Лил... :)
1 September 2008
1st Day in France
"(Моят) ден започва сутрин в седем точно
с чаша горещо кафе..."
И така... Вече съм във Франция.
Снощи Франция ни посрещна супер неприветливо - с проливен дъжд и липса на табели, което наложи един час мотане по разни улици и улички докато намерим хотела. Сега небето е ясно, но не знам дали е топло, още не съм излизала навън...
Първи впечатления от хотела - доста тъпо място... На уебсайта изглежда доста по-шик (http://www.olivarius.com/), но там е работата, че на нас са ни дали едно от най-мизерните студиа... Е, не е чак толкова лошо - има дневна с кухня, баня и тоалетна отделно и спалня... Единият прозорец гледа към улицата, другият - към вътрешната "улица" на хотела, т.е. към коридора, което е доста тъпо...
Това е изглед от всекидневната. TV-то е добро, обаче има само 5 програми, което ще е малко скучно... Но хайде да не се оплаквам - има интернет. На следващата снимка се вижда кухненският отдел на стаята, а на по-следващата спалнята (преди да съм си разопаковала багажа, което ще рече: преди да съм я разхвърляла до неузнаваемост :))
Хотелът се намира "in the middle of nowhere", в т.нар. "град на науката" в Лил..., което пък от своя страна ще рече, че наоколо има само университети, институти, административни сгради и нищо интересно... Но това ще го разследвам друг път...
Да отбележа за протокола - пътуването мина добре, малко по-дългичко, отколкото очаквах, но това беше благодарение на братята сърби, които ни държаха 4 часа на границата... В Холандия времето беше неочаквано топло. Като казвам "топло", наистина имам предвид топло... над 25 градуса, затова може да си представите разочарованието ми от снощния проливен дъжд...
The English version:
Hi everybody!
I am finally in France. After almost two days in the bus (I left on Thursday at 9 am from VT and arrived in Breda on Saturday at 2 am), one day and a half in sunny Holland, I arrived yesterday night in rainy France. I am staying at Olivarius Apart Hotel at Villeneuve d'Ascq, near Lille. On the website it looks better, while in realty it's a little bit shabby... Moreover we found in the wardrobe a T-shirt and male underwear, left most likely from the previous tenant.... :) How nice...
Above, in the BG version, you can see some pictures from the apartment. As it is my first day here, I still haven't discovered how to get to Lille. The location of the hotel is not good, at least for me, as I will be staying here all the time. I guess it's fine for someone who has something to do, like Antoine, but for me it might be slightly boring... Well, we'll see... It's only the first day...
с чаша горещо кафе..."
И така... Вече съм във Франция.
Снощи Франция ни посрещна супер неприветливо - с проливен дъжд и липса на табели, което наложи един час мотане по разни улици и улички докато намерим хотела. Сега небето е ясно, но не знам дали е топло, още не съм излизала навън...
Първи впечатления от хотела - доста тъпо място... На уебсайта изглежда доста по-шик (http://www.olivarius.com/), но там е работата, че на нас са ни дали едно от най-мизерните студиа... Е, не е чак толкова лошо - има дневна с кухня, баня и тоалетна отделно и спалня... Единият прозорец гледа към улицата, другият - към вътрешната "улица" на хотела, т.е. към коридора, което е доста тъпо...
Това е изглед от всекидневната. TV-то е добро, обаче има само 5 програми, което ще е малко скучно... Но хайде да не се оплаквам - има интернет. На следващата снимка се вижда кухненският отдел на стаята, а на по-следващата спалнята (преди да съм си разопаковала багажа, което ще рече: преди да съм я разхвърляла до неузнаваемост :))
Хотелът се намира "in the middle of nowhere", в т.нар. "град на науката" в Лил..., което пък от своя страна ще рече, че наоколо има само университети, институти, административни сгради и нищо интересно... Но това ще го разследвам друг път...Да отбележа за протокола - пътуването мина добре, малко по-дългичко, отколкото очаквах, но това беше благодарение на братята сърби, които ни държаха 4 часа на границата... В Холандия времето беше неочаквано топло. Като казвам "топло", наистина имам предвид топло... над 25 градуса, затова може да си представите разочарованието ми от снощния проливен дъжд...
The English version:
Hi everybody!
I am finally in France. After almost two days in the bus (I left on Thursday at 9 am from VT and arrived in Breda on Saturday at 2 am), one day and a half in sunny Holland, I arrived yesterday night in rainy France. I am staying at Olivarius Apart Hotel at Villeneuve d'Ascq, near Lille. On the website it looks better, while in realty it's a little bit shabby... Moreover we found in the wardrobe a T-shirt and male underwear, left most likely from the previous tenant.... :) How nice...
Above, in the BG version, you can see some pictures from the apartment. As it is my first day here, I still haven't discovered how to get to Lille. The location of the hotel is not good, at least for me, as I will be staying here all the time. I guess it's fine for someone who has something to do, like Antoine, but for me it might be slightly boring... Well, we'll see... It's only the first day...
Subscribe to:
Posts (Atom)
