или за Ню Йорк Сити от Ню Йорк Сити...
Дойде време да се прибирам в България, а още не съм разказала на Ню Йорк Сити... Какъв пропуск! Но ще оправим нещата набързо. Имам още 2 ч. на летището в Нюарк. Вече обиколихме всички възможни магазини и магазинчета и добре, че има интернет, иначе 6-7-часовият престой щеше да се превърне в истинско мъчение (не че на идване не стояхме 5 часа). Но днес съм подготвена, въоръжена с адаптор за щепсела на лаптопа, мога да сърфирам из интернет и съответно да попиша малко в блога, докато Антоан кротко спи на седалката до мен.
И така, отново съм в Ню Йорк, ако се надигна малко и ще видя очертанията на небостъргачите на Манхатан. Преди почти 3 седимици, горе-долу по това време пристигнахме в НЙС. Щеше да бъде жалко, да не се възползваме от почивните дни около Деня на благодарността, и за това решихме, че НЙС е подходяща дестинация: 4 свободни дни - 2 в НЙС и 2 по пътищата на 3 щата - Ню Йорк, Пенсилвания и Ню Джърси. 396 мили, което ще рече 638 км, или 6 ч. 30 мин. Това се оказа вярно, но само на половина - на отиване пътувахме около 7 часа, но връщането ни отне маааалко повече, но за това, когато му дойде редът. И така, натоварихме колата с багаж за три дни и храна за из път (разбирай и алкохол....) и потеглихме. Пътят минаваше покрай Рочестър, Сиракюз (Ню Йорк), след това през Пенсилвания (Скрантън) и накрая Ню Джърси. Пресякохме Апалачите и се наслаждавахме на особено красиви гледки. Хотелът ни беше в Карлстад (Carlstadt, NJ) - на 15 мин. с автобус до НЙС, но където е далеч по-ефтино от който и да е хотел там. Цената си имаше своята стойност - изключително мизерен хотел, но все пак чист. В края на краищата беше място, където се прибирахме да спим, а не където да си прекарваме свободното време (то и няма как в стая два на два).
Първият ден в НЙС включваше разходка с hop-on hop-off автобус (автобус на два етажа, който обикаля по определен маршрут, за който си купуваш 2-дневен билет и може да се качваш, където си пожелаеш, колкото пъти искаш). Първата част от маршрута беше Даунтаун Манхатан. Екскурзоводът се опитваше да бъде интересен и да разказва за забележителностите, покрай които минавахме, но общо взето разказът му се въртеше около универсалния магазин Macy's, как бил най-големият в света, как японците построили по-голям, как Macy's не могли да се примирят със загубата на титлата и купили още няколко етажа от съседната сграда и накрая пак станали най-добрите, най-великите, най-големите. Изобщо из цял НЙ се прокрадва тази мания за величие. Общо-взето всяко описание започваше с "най" - май трябва да се преименуват още веднъж на Най-Йорк :) .
От автобуса слязохме в Battery Park, откъдето трябваше да хванем ферибота за Liberty Island и Статуята на Свободата, но бързо-бързо се отказахме, защото опашката чакащи беше километрична... (тогава изобщо не подозирахме какво ни очаква на следващия ден...) Тръгнахме обратно към вътрешността на острова. Видяхме, къде са били кулите-близнаци на Световния търговски център. Сега Ground Zero, както го наричат това място, представлява строителна площадка, където ще се строи, познайте какво...: най-високият небостъргач в света - Freedom Tower (но пак ги изпревариха американците - Burj Dubai ще е по-висок)... След Ground Zero отдадохме чест на друга американска гордост - Ню-Йоркската стокова борса. Точно на ъгъла до нея се намира the Federal Hall National Memorial - Сградата на Конгреса, пред която е паметникът на Дж. Вашингтон. От там разходката продължи из старата част на Манхатан, която напомня на Холандия с павираните си улици и архитектурата на сградите. Антоан е особено горд, че New York was once New Amsterdam.... :) :) :) Старата част прилича на оазис сред всички небостъргачи, които са доста подтискащи. След това се разходихме по кейовете на South Street Port. От там се разкрива панорамна гледка към Бруклин, която е доста впечатляваща. От пристанището се отправихме към Chinatown и Little Italy. Chinatown представлява един огромен битак, пръснат по улици и улички, където на безценица може да си купиш абсолютно високоНЕкачествени боклуци на килограм... Little Italy съвсем се беше смалила. Днес от този квартал е останала само една улица с ресторанти, кафета, пицарии и други заведения за всякакъв вид хранене. Италианците напуснали квартала и днес Little Italy е по-скоро историческа забележителност, отколкото италиански квартал... Тия китайци всичко ще превземат :) :) :)
След кварталите на "етническите малцинства" продължихме на север. Минахме покрай т. нар. Flatiron сграда, защото има формата на ютия - друго знаково място за Манхатан и след близо 4-часово ходене акостирахме пред Empire State Building. И се започна - безкрайното редене на опашки, чакане, проверки и т.н., за да имаме честта да погледнем НЙС от птичи поглед. Това занятие отне близо два часа, но наистина си струваше. От 86-ия етаж на Empire State Building гледката е забележителна или както американците биха се изразили awesome... (за тях всичко е awesome... накрая ти се иска тази дума изобщо да не съществува в речника, или поне да бяха научили още една-две думи...) На Empire State Building трябва да се качиш поне два пъти - веднъж през деня и веднъж през нощта... Май трябва още един път да отида в НЙС - останаха толкова много неразгледани неща...
От Empire State Building продължихме на север към Times Square. Като пристигнахме там, изобщо не бях подготвена за това, което ще видя: кошер, гъмжащ от хора и коли и цялото това множество, заобиколено от вихъра на един измислен рекламен свят. Усещането за динамика и живот на това място е удивително. Бих могла да кажа, че за мен това е уникалното място на НЙ, различното, впечатляващото... Голямо моткане падна там, големи снимки, голямо их-кане и ах-кане. Естествено нямаше как да пропуснем магазина на M&M, нали е най(!)-големият в света...
След 12-часова обиколка вече беше време да се отправим към автогарата, откъдето да хванем автобуса за Карлстад. Начинанието се оказа доста трудно - Mission Impossible. Краката ни боляха, едва ходехме... аз се влачех на прибежки и направо ми се ревеше... Ако имаше как автобусът да спре пред леглото в хотелската стая... Но разходката си струваше...
На следващия ден НЙС ни очакваше отново в пълния си блясък, за да ни покаже своите красоти...
Очаквайте продължение - ден втори в Манхатан... Сега вече е време да се качваме на самолетчето, което ще ни отведе в Амстердам...
17 December 2008
21 November 2008
America II
Време е за "вторите" впечатления...
или Какво да правим в Бъфало през уикенда...
То беше хубаво за всяко мероприятие да има отделен постинг, но нещата нещо се закучиха и съвсем изостанах с "писмата от Америка"... Нищо, сега ще се опитам да наваксам. Е, няма да е толкова подробно, защото първите впечатления са отлетели, но и "вторите" ще свършат работа ;). И така... да караме подред...
11.10.2008 г. - Fall Festival in Ellicotville, NY
Еликотвил е малко градче на юг от Бъфало. Не ме питайте за разстоянието, дори не мога да ви го кажа и в любимата ми мерна единица "на Х часа път с кола", защото на отиване имаше ужасно задръстване и пътувахме близо 4 часа. Целият свят се беше втурнал натам... да ги питам защо... Есенният фестивал се оказа най-обикновен селски сбор... Сергии, докъдето поглед ти стига, две улици с манджа и три въртележки... Няма да споменавам имена, но за запознатите ще отбележа, че продаваха кутийки, налепени с мидички, точно като в онази история... Толкова боклуци за продан на едно място не бях виждала преди. Иначе Еликотвил е доста прилично място. Леко напомня на Европа, има главна улица, някоя и друга по-представителна сграда. През зимата е ски-курорт, може би заради това... Обиколихме за половин час сергиите, без да се спираме, защото бяхме умрели от глад и мисията беше да намерим по най-бързия начин храна. Хранителната уличка беше най-населена. Всички хрупаха огромни сандвичи, бургери, хотдог и какво ли още не... Само че... оказа се че... бира няма... Изядох си прилежно огромния сандвич с много лук и гъби и тръгнахме да търсим бира. Алкохолът се продаваше на специални места (под алкохол разбирайте безалкохолна или слабо алкохолна бира), оградени с мрежа. Купуваш си купончета от един чичко, после отиваш при една леличка и тя дава бира, която, ако не си жаден, ще изхвърлиш, но след лучения сандвич просто няма как да не изпиеш 2 бири (по 275 ml) :) :) :). Това на кратко беше Еликотвил с неговия фестивал, 4 часа шофиране, 1,5 мотане насам-натам и още 1,5-2 на обратно.
Разгледайте снимките от Еликотвил.
12.10.2008 г. - Whirlpool Jet Boat
На следващия ден след Еликотвил програмата включваше посещение на някакъв парк, но претърпя промени, защото времето беше много топло и Антоан реши, че трябва да направим нещо екстремно, което, обаче, се прави, само ако е топло. И тъй като това се очертаваше като последният топъл летен ден, потеглихме за Lewiston, откъдето трябваше да започне приключението. И наистина си беше приключение... С jet boat (не знам на български как се казва този модел лодки) се спуснахме по бързеите на Ниагара (река Ниагара, не водопадите... Боже опази! за водопадите). Преди да се качиш на лодката, обличаш специални дрехи - гащеризон, пуловер и пончо. На пръв поглед изглеждат непромокаеми, но както казаха, тези дрехи служат поне малко да ти е топло, а не да ти е сухо. Това не ми се вярваше, но съвсем скоро се убедих, че е самата истина. Преживяването беше невероятно. Издигаш се и се спускаш по вълните и водата те залива... Като скоростно влакче (roller coaster), но на всяко спускане ти изливат един басейн вода отгоре... И крещиш... Голяма веселба...
Ето какво представлява през очите на един ентусиаст:
Накрая имах само едно (!) сухо място по себе си - дясното ми коляно някак си се беше спасило, иначе всичко друго беше вир-вода... За щастие имахме резервни дрехи, Антоан беше ходил и друг път и знаеше какво се случва, но това не му попречи да си вземе 2 тениски и да си забрави джинсите... :) Добре, че беше топло... Иначе Луистън беше първото място в САЩ, което ми хареса. Много приятно малко градче или пък селце, не мога да ги различавам... Симпатични кръчми, магазинчета, има къде да се разходиш, плаж на реката, паркче... (за разлика от Тонауанда...) Така приключи първият ми уикенд в САЩ.
Разгледайте снимките от Луистън.
19.10.2008 г. - Letchworth State Park, NY
Следващия уикенд отидохме до Националния парк Лечуърт , на около 1.5 - 2 часа път на изток от Тонауанда. Тези впечатления трудно се описват - разгледайте снимките. Но все пак да разкажа малко за парка: паркът е дълъг около 24 км и заема площ от 58 кв. км. Влиза се с кола, има няколко пропускателни пункта. Много ми хареса едно от правилата на парка - carry in/carry out. Означава, че това, което си внесъл в парка, трябва да си го вземеш, т.е. никъде няма кошчета за боклук - всичко си прибираш. А паркът е особено популярно място за пикник и добре, че го има това правило, иначе щеше да е едно голямо бунище... Паркът е разположен по поречието на р. Дженеси (Genesee River). Има 50 водопада, от които 3 са впечатляващи - Горен, Долен и Среден водопад (Upper, Lower and Middle Falls). Средният водопад е най-високият водопад в североизточната част на САЩ. Реката е образувала пролом в скалите, които на места се издигат на 170 м. Голяма красота! Изобщо тази година ми върви на каньони и красива природа, след Gorges du Verdon (каньонът на р. Вердон във Франция), сега и Лечуърт парк.
Разгледайте снимките от Лечуърт парк.
24/25.10.2008 г. - Seneca Niagara Casino & Hotel
Поредният уикенд бе отреден за лукс и хазарт... Стига природни преживявания, да се отдадем малко и на порочен живот :) :) :) Не знам на Антоан как му хрумна идеята за този хотел, но си струваше. Всъщност струваше доста, но това е друга тема. Дадоха ни ъглов апартамент с изглед към Канада. Невероятна гледка... Май се повтарям, но не подлежи на описание, затова и има снимки...От прозореца на хотела се виждаше мъглата над водопадите... Хотелът получава 8 от 10 точки (10-те точки ги оставям за хотели от рода на тоя), но Niagara Falls, градчето, където се намира, е просто мизерно и окаяно, по-скоро прилича на гето, отколкото на град, да не говорим, че там се намира едно от чудесата на природата и не може просто така до тази красота да съществува такава брутална американска действителност... Но американците си знаят най-добре... Виж, канадската страна изглежда невероятно (Да се надяваме, че съвсем скоро ще мога да се убедя и сама ;)). Казиното е огромно и добре посещавано... Народ, народ... и всеки дошъл да прибере големите пари или като нас да се позабавлява. Равносметката е, че похарчихме повече, отколкото спечелихме, но на последния автомат доста ми провървя. 25 долара ги направих 50, но после почнах да губя и спрях на 45. Сега имам купон за 45 долара и май трябва отново да отида до казиното, за да го проиграя или осребря или пък, кой знае...
Разгледайте снимките от Сенека Ниагара Хотел и Казино.
или Какво да правим в Бъфало през уикенда...
То беше хубаво за всяко мероприятие да има отделен постинг, но нещата нещо се закучиха и съвсем изостанах с "писмата от Америка"... Нищо, сега ще се опитам да наваксам. Е, няма да е толкова подробно, защото първите впечатления са отлетели, но и "вторите" ще свършат работа ;). И така... да караме подред...
11.10.2008 г. - Fall Festival in Ellicotville, NY
Еликотвил е малко градче на юг от Бъфало. Не ме питайте за разстоянието, дори не мога да ви го кажа и в любимата ми мерна единица "на Х часа път с кола", защото на отиване имаше ужасно задръстване и пътувахме близо 4 часа. Целият свят се беше втурнал натам... да ги питам защо... Есенният фестивал се оказа най-обикновен селски сбор... Сергии, докъдето поглед ти стига, две улици с манджа и три въртележки... Няма да споменавам имена, но за запознатите ще отбележа, че продаваха кутийки, налепени с мидички, точно като в онази история... Толкова боклуци за продан на едно място не бях виждала преди. Иначе Еликотвил е доста прилично място. Леко напомня на Европа, има главна улица, някоя и друга по-представителна сграда. През зимата е ски-курорт, може би заради това... Обиколихме за половин час сергиите, без да се спираме, защото бяхме умрели от глад и мисията беше да намерим по най-бързия начин храна. Хранителната уличка беше най-населена. Всички хрупаха огромни сандвичи, бургери, хотдог и какво ли още не... Само че... оказа се че... бира няма... Изядох си прилежно огромния сандвич с много лук и гъби и тръгнахме да търсим бира. Алкохолът се продаваше на специални места (под алкохол разбирайте безалкохолна или слабо алкохолна бира), оградени с мрежа. Купуваш си купончета от един чичко, после отиваш при една леличка и тя дава бира, която, ако не си жаден, ще изхвърлиш, но след лучения сандвич просто няма как да не изпиеш 2 бири (по 275 ml) :) :) :). Това на кратко беше Еликотвил с неговия фестивал, 4 часа шофиране, 1,5 мотане насам-натам и още 1,5-2 на обратно.
 |
| From 2008_US |
12.10.2008 г. - Whirlpool Jet Boat
На следващия ден след Еликотвил програмата включваше посещение на някакъв парк, но претърпя промени, защото времето беше много топло и Антоан реши, че трябва да направим нещо екстремно, което, обаче, се прави, само ако е топло. И тъй като това се очертаваше като последният топъл летен ден, потеглихме за Lewiston, откъдето трябваше да започне приключението. И наистина си беше приключение... С jet boat (не знам на български как се казва този модел лодки) се спуснахме по бързеите на Ниагара (река Ниагара, не водопадите... Боже опази! за водопадите). Преди да се качиш на лодката, обличаш специални дрехи - гащеризон, пуловер и пончо. На пръв поглед изглеждат непромокаеми, но както казаха, тези дрехи служат поне малко да ти е топло, а не да ти е сухо. Това не ми се вярваше, но съвсем скоро се убедих, че е самата истина. Преживяването беше невероятно. Издигаш се и се спускаш по вълните и водата те залива... Като скоростно влакче (roller coaster), но на всяко спускане ти изливат един басейн вода отгоре... И крещиш... Голяма веселба...
Ето какво представлява през очите на един ентусиаст:
Накрая имах само едно (!) сухо място по себе си - дясното ми коляно някак си се беше спасило, иначе всичко друго беше вир-вода... За щастие имахме резервни дрехи, Антоан беше ходил и друг път и знаеше какво се случва, но това не му попречи да си вземе 2 тениски и да си забрави джинсите... :) Добре, че беше топло... Иначе Луистън беше първото място в САЩ, което ми хареса. Много приятно малко градче или пък селце, не мога да ги различавам... Симпатични кръчми, магазинчета, има къде да се разходиш, плаж на реката, паркче... (за разлика от Тонауанда...) Така приключи първият ми уикенд в САЩ.
 |
| From 2008_US |
19.10.2008 г. - Letchworth State Park, NY
Следващия уикенд отидохме до Националния парк Лечуърт , на около 1.5 - 2 часа път на изток от Тонауанда. Тези впечатления трудно се описват - разгледайте снимките. Но все пак да разкажа малко за парка: паркът е дълъг около 24 км и заема площ от 58 кв. км. Влиза се с кола, има няколко пропускателни пункта. Много ми хареса едно от правилата на парка - carry in/carry out. Означава, че това, което си внесъл в парка, трябва да си го вземеш, т.е. никъде няма кошчета за боклук - всичко си прибираш. А паркът е особено популярно място за пикник и добре, че го има това правило, иначе щеше да е едно голямо бунище... Паркът е разположен по поречието на р. Дженеси (Genesee River). Има 50 водопада, от които 3 са впечатляващи - Горен, Долен и Среден водопад (Upper, Lower and Middle Falls). Средният водопад е най-високият водопад в североизточната част на САЩ. Реката е образувала пролом в скалите, които на места се издигат на 170 м. Голяма красота! Изобщо тази година ми върви на каньони и красива природа, след Gorges du Verdon (каньонът на р. Вердон във Франция), сега и Лечуърт парк.
 |
| From 2008_US_Letchworth Park |
24/25.10.2008 г. - Seneca Niagara Casino & Hotel
Поредният уикенд бе отреден за лукс и хазарт... Стига природни преживявания, да се отдадем малко и на порочен живот :) :) :) Не знам на Антоан как му хрумна идеята за този хотел, но си струваше. Всъщност струваше доста, но това е друга тема. Дадоха ни ъглов апартамент с изглед към Канада. Невероятна гледка... Май се повтарям, но не подлежи на описание, затова и има снимки...От прозореца на хотела се виждаше мъглата над водопадите... Хотелът получава 8 от 10 точки (10-те точки ги оставям за хотели от рода на тоя), но Niagara Falls, градчето, където се намира, е просто мизерно и окаяно, по-скоро прилича на гето, отколкото на град, да не говорим, че там се намира едно от чудесата на природата и не може просто така до тази красота да съществува такава брутална американска действителност... Но американците си знаят най-добре... Виж, канадската страна изглежда невероятно (Да се надяваме, че съвсем скоро ще мога да се убедя и сама ;)). Казиното е огромно и добре посещавано... Народ, народ... и всеки дошъл да прибере големите пари или като нас да се позабавлява. Равносметката е, че похарчихме повече, отколкото спечелихме, но на последния автомат доста ми провървя. 25 долара ги направих 50, но после почнах да губя и спрях на 45. Сега имам купон за 45 долара и май трябва отново да отида до казиното, за да го проиграя или осребря или пък, кой знае...
 |
| From 2008_US |
31 October 2008
Finally from US
Крайно време беше...
Изминаха близо 4 седмици откакто съм на американска почва и е срамота - един ред не съм написала, но сега ще поправим тази грешка бързо-бързо.
Чудех се откъде да започна разказа, но мисля да се върна в самото начало, за да задоволя любопитството на всички онези, които имаха удоволствието да се запознаят с моя голям куфар. Ами не мина... 27.5 кг (при положение че оставих доста неща в Холандия...) при разрешени 22.5 (Гадняри!) Наложи се да отваряме с Антоан куфарите (неговият също не беше цвете - 25.5 - в т.ч. 10 пакета Speculaas /вид бисквити/ и 2 кг. Sate Saus /фъстъчен сос/) и да пренареждаме багажа пред смаяните погледи на цялата опашка... Удоволствието ни струваше 50 долара и цирка...
Презокеанският полет мина добре - изгледах 2 филма, зяпах през прозореца. Летището в Ню Йорк - Ню Арк, се оказа супер тъпо - нашият терминал приличаше на селско летище, т.е. изобщо няма какво да правиш там, а трябваше да чакаме 5 часа! На митницата всичко мина добре. Разрешиха ми престой 6 месеца. Тия хора не мога да ги разбера - първо ми дават виза за 10 години, после ми разрешават максималния престой.... това е сигурно, защото искат да ме убедят колко е прекрасна страната им, но за това по-късно. Полетът от Ню Арк до Бъфало закъсня. Нямам представа колко сме стояли в самолета преди да излетим, защото през цялото време спах, даже, когато се събудих, се оказа, че още не сме били излетяли, а аз си мислех, че вече сме кацнали. И идея си нямам кога сме кацнали в Бъфало, в апартамента на Антоан пристигнахме някъде към или пък след полунощ...
Първи впечатления от Хамерика - повечето от вас знаят колко отрицателно настроена тръгнах и как никога не съм я харесвала тая страна. Сега си спомням как в училище спорех с американския ни преподавател как страната му нищо не струва и накрая той ми подари една книжка за американската история и ми написа посвещение, което завършваше с нещо от рода, че един ден се надява да опозная страната му и да я харесам... Ами този ден дойде и нищо такова не се случи. Явно съм супер предубедена и много твърдоглава, но все пак трябва да отбележа, че тайничко се надявах реалността да бъде различна и аз да се изненадам приятно - но и това не се случи... Реалността с една дума е мизерна... Улиците са в ужасно състояние, дори в България са по-добре... Електрическите стълбове са дървени, повечето от които застрашително наклонени - навсякъде висят жици... Светофарите са окачени на жици и висят насред кръстовището, къщите са като бунгала (е, трябва да призная, че има и хубави къщи, даже цели палати, но масовата картинка е такава...). Накратко - не може страната, която смята себе си за най-великата, да изглежда по този окаян начин... На Америка й липсват три неща - стил, култура и традиции и според мен това я отличава от Европа. Мда... културният ми шок беше пълен, а дори нямах големи очаквания... Не мога да си обясня как тази страна продължава да бъде мечта, обетованата земя, за голяма част от българите...
Е, трябва да призная, че районът на Бъфало е един от най-бедните в страната. Преди години промишлеността е процъфтявала, но щатът е вдигнал данъците и компаниите са преместели заводите си. Сега покрай Бъфало може да се видят поне 5-6 огромни изоствени завода - изключително грозна картинка. Някъде четох, че всяка година общината унищожава по 2500 къщи - хората не са могли да ги продадат и са ги изоставили...
Не мога да приключа с първите впечатления, без да отбележа, че тук size matters (размерът има значение) - колкото по-голямо, толкова по-добре. Като се има предвид, че не използват метричната система, всичко се продава в безумно големи опаковки... Засега се научих да пресмятам само температурата... разстоянията ми идват в повече, затова се ограничавам само да питам на колко часа път е, а не на колко мили, и това ми е новата любима мерна единаца: на Х минути пеша/с кола, на Х часа с кола. Слава богу, не са променили мерните единици за времето.... :) :) :)
Да не забравя кръчмите - ще ги опиша с две думи - селски хоримак. Не съм ходила в много кръчми, но тези, в които бях, са просто трагични. Снощи ходихме в една, която наистина ми хареса, но се оказа, че собствениците са испанци..., което обяснява всичко...
С това завършвам раздел "Първи впечатления"...
Изминаха близо 4 седмици откакто съм на американска почва и е срамота - един ред не съм написала, но сега ще поправим тази грешка бързо-бързо.
Чудех се откъде да започна разказа, но мисля да се върна в самото начало, за да задоволя любопитството на всички онези, които имаха удоволствието да се запознаят с моя голям куфар. Ами не мина... 27.5 кг (при положение че оставих доста неща в Холандия...) при разрешени 22.5 (Гадняри!) Наложи се да отваряме с Антоан куфарите (неговият също не беше цвете - 25.5 - в т.ч. 10 пакета Speculaas /вид бисквити/ и 2 кг. Sate Saus /фъстъчен сос/) и да пренареждаме багажа пред смаяните погледи на цялата опашка... Удоволствието ни струваше 50 долара и цирка...
Презокеанският полет мина добре - изгледах 2 филма, зяпах през прозореца. Летището в Ню Йорк - Ню Арк, се оказа супер тъпо - нашият терминал приличаше на селско летище, т.е. изобщо няма какво да правиш там, а трябваше да чакаме 5 часа! На митницата всичко мина добре. Разрешиха ми престой 6 месеца. Тия хора не мога да ги разбера - първо ми дават виза за 10 години, после ми разрешават максималния престой.... това е сигурно, защото искат да ме убедят колко е прекрасна страната им, но за това по-късно. Полетът от Ню Арк до Бъфало закъсня. Нямам представа колко сме стояли в самолета преди да излетим, защото през цялото време спах, даже, когато се събудих, се оказа, че още не сме били излетяли, а аз си мислех, че вече сме кацнали. И идея си нямам кога сме кацнали в Бъфало, в апартамента на Антоан пристигнахме някъде към или пък след полунощ...
Първи впечатления от Хамерика - повечето от вас знаят колко отрицателно настроена тръгнах и как никога не съм я харесвала тая страна. Сега си спомням как в училище спорех с американския ни преподавател как страната му нищо не струва и накрая той ми подари една книжка за американската история и ми написа посвещение, което завършваше с нещо от рода, че един ден се надява да опозная страната му и да я харесам... Ами този ден дойде и нищо такова не се случи. Явно съм супер предубедена и много твърдоглава, но все пак трябва да отбележа, че тайничко се надявах реалността да бъде различна и аз да се изненадам приятно - но и това не се случи... Реалността с една дума е мизерна... Улиците са в ужасно състояние, дори в България са по-добре... Електрическите стълбове са дървени, повечето от които застрашително наклонени - навсякъде висят жици... Светофарите са окачени на жици и висят насред кръстовището, къщите са като бунгала (е, трябва да призная, че има и хубави къщи, даже цели палати, но масовата картинка е такава...). Накратко - не може страната, която смята себе си за най-великата, да изглежда по този окаян начин... На Америка й липсват три неща - стил, култура и традиции и според мен това я отличава от Европа. Мда... културният ми шок беше пълен, а дори нямах големи очаквания... Не мога да си обясня как тази страна продължава да бъде мечта, обетованата земя, за голяма част от българите...
Е, трябва да призная, че районът на Бъфало е един от най-бедните в страната. Преди години промишлеността е процъфтявала, но щатът е вдигнал данъците и компаниите са преместели заводите си. Сега покрай Бъфало може да се видят поне 5-6 огромни изоствени завода - изключително грозна картинка. Някъде четох, че всяка година общината унищожава по 2500 къщи - хората не са могли да ги продадат и са ги изоставили...
Не мога да приключа с първите впечатления, без да отбележа, че тук size matters (размерът има значение) - колкото по-голямо, толкова по-добре. Като се има предвид, че не използват метричната система, всичко се продава в безумно големи опаковки... Засега се научих да пресмятам само температурата... разстоянията ми идват в повече, затова се ограничавам само да питам на колко часа път е, а не на колко мили, и това ми е новата любима мерна единаца: на Х минути пеша/с кола, на Х часа с кола. Слава богу, не са променили мерните единици за времето.... :) :) :)
Да не забравя кръчмите - ще ги опиша с две думи - селски хоримак. Не съм ходила в много кръчми, но тези, в които бях, са просто трагични. Снощи ходихме в една, която наистина ми хареса, но се оказа, че собствениците са испанци..., което обяснява всичко...
С това завършвам раздел "Първи впечатления"...
26 September 2008
Last Day in France
За последно от Франция...
... или Лил - част ІІ
Едва ли за тези няколко пъти съм успяла да посетя всичко в Лил, но се постарах... В списъка ми (а такъв наистина има) има доста неотметнати неща, но да има и за друг път. Никога не се знае, дали няма пак да дойда тук. Обикновено става така...
Вчерашната обилка в Лил включваше няколко обекта. Като за начало започнах с Музея на изобразителното изкуство. Май имах прекалено големи очаквания, които не се оправдаха напълно. Наистина добра колекция, но бяха отделили голямо място на лилските си художници, които не блестят кой знае с какво... Сега се чудя, защо се учудвам на това - ами нормално е... Все пак те са гордостта на града, пък и имат явно повечко от творбите им. Стига с критиките, сама съм си виновна да очаквам нещо повече една голяма градска галерия. Все пак трябва да спомена и художниците, които присъстваха. По-голямата част от по-известните имаха по 1 - 2 творби, но и това е нещо... Трудничко е да се докопаш до повечко произведения. А иначе музеят оставя добро впечатление и не е досаден. А ето и художниците, чиито картини може да видите в Лил (т.е. тези, които аз познавам): Веронезе, Тинторето, Каналето, Брьогел, Халс, Рубенс, ван Дайк, Шарден, Дьолакроа, Курбе (от него стояха само надписите, картините бяха на изложба), Реноар, Вато, Мане, Моне, Коро, Сисле, Сьора, Тулуз-Лотрек, Гоя, Ел Греко. Ако съм пропуснала някого, надявам се, че няма да ми се обиди. Това, което ме впечатли, бяха тези 4 картини: 1, 2, 3 и 4. Трябва да отбележа, че имаше и отдел със склуптури: няколко произведения на Роден и други, чиито имена не запомних... Трябва малко да си опресня знанията по изкуство, че доста неща съм позабравила... Друго интересно нещо беше колекцията керамика. За съжаление нищо не разбирам от керамика, но беше много приятна. Това, което разпознах, беше Делфтската школа и май нищо друго... Забравих да спомена за част от осветлението в музея. На сводовете имаше безброй малки лампички, които създаваха илюзията за звездно небе.
След изобразителното изкуство отново дойде ред на архитектурата - този път започнах с Porte de Paris. Триумфалната арка е построена през 1685-92, за да ознаменува превземането на Лил от Луи ХІV през 1667 г. От едната страна на арката е разположено кметството на Лил. Импозантна сграда, строена през 1924-32 г. Кулата на кметството е най-високата в региона - 104 м и през 2005 г. е записана като културно наследство в списъка на ЮНЕСКО.
След кметството се завърнах отново в централната част. От предния път ми беше останала една уличка от стария град, която с удоволствие посетих този път...
Лил отново беше гостоприемен и слънчев. Добре, че се оправи времето, иначе щях да имам кофти впечатления за този иначе хубав град - само дъжд и облаци в началото...
И така... Дойде и последният ден във Франция. Това беше от земята на галите (въпреки че Лил е по-скоро фламандски град)... Пътешествието продължава на холандска земя и по-късно от страната на неограничените възможности...
... или Лил - част ІІ
Едва ли за тези няколко пъти съм успяла да посетя всичко в Лил, но се постарах... В списъка ми (а такъв наистина има) има доста неотметнати неща, но да има и за друг път. Никога не се знае, дали няма пак да дойда тук. Обикновено става така...
Вчерашната обилка в Лил включваше няколко обекта. Като за начало започнах с Музея на изобразителното изкуство. Май имах прекалено големи очаквания, които не се оправдаха напълно. Наистина добра колекция, но бяха отделили голямо място на лилските си художници, които не блестят кой знае с какво... Сега се чудя, защо се учудвам на това - ами нормално е... Все пак те са гордостта на града, пък и имат явно повечко от творбите им. Стига с критиките, сама съм си виновна да очаквам нещо повече една голяма градска галерия. Все пак трябва да спомена и художниците, които присъстваха. По-голямата част от по-известните имаха по 1 - 2 творби, но и това е нещо... Трудничко е да се докопаш до повечко произведения. А иначе музеят оставя добро впечатление и не е досаден. А ето и художниците, чиито картини може да видите в Лил (т.е. тези, които аз познавам): Веронезе, Тинторето, Каналето, Брьогел, Халс, Рубенс, ван Дайк, Шарден, Дьолакроа, Курбе (от него стояха само надписите, картините бяха на изложба), Реноар, Вато, Мане, Моне, Коро, Сисле, Сьора, Тулуз-Лотрек, Гоя, Ел Греко. Ако съм пропуснала някого, надявам се, че няма да ми се обиди. Това, което ме впечатли, бяха тези 4 картини: 1, 2, 3 и 4. Трябва да отбележа, че имаше и отдел със склуптури: няколко произведения на Роден и други, чиито имена не запомних... Трябва малко да си опресня знанията по изкуство, че доста неща съм позабравила... Друго интересно нещо беше колекцията керамика. За съжаление нищо не разбирам от керамика, но беше много приятна. Това, което разпознах, беше Делфтската школа и май нищо друго... Забравих да спомена за част от осветлението в музея. На сводовете имаше безброй малки лампички, които създаваха илюзията за звездно небе.
След изобразителното изкуство отново дойде ред на архитектурата - този път започнах с Porte de Paris. Триумфалната арка е построена през 1685-92, за да ознаменува превземането на Лил от Луи ХІV през 1667 г. От едната страна на арката е разположено кметството на Лил. Импозантна сграда, строена през 1924-32 г. Кулата на кметството е най-високата в региона - 104 м и през 2005 г. е записана като културно наследство в списъка на ЮНЕСКО.
След кметството се завърнах отново в централната част. От предния път ми беше останала една уличка от стария град, която с удоволствие посетих този път...
Лил отново беше гостоприемен и слънчев. Добре, че се оправи времето, иначе щях да имам кофти впечатления за този иначе хубав град - само дъжд и облаци в началото...
И така... Дойде и последният ден във Франция. Това беше от земята на галите (въпреки че Лил е по-скоро фламандски град)... Пътешествието продължава на холандска земя и по-късно от страната на неограничените възможности...
23 September 2008
Lille
В петък реших, че е крайно време да разгледам Лил, пък и времето изглеждаше многообещаващо. Грееше слънце, което напоследък доста често се показва тук. И така, въоръжена с карта (знам, че Краси тук ще се усмихне, и затова специално заради нея го обелязвам), този път излязох изпод земята на площад Риур (Rihour). Лил ме посрещна с народ и слънце. Някак си като има слънце и всичко се променя и изглежда много по-хубаво, дали заради по-ярките цветове или заради отражението на слънцето в твоето собствено настроение, не знам... Но този път Лил ми хареса от пръв поглед.
От плащад Риур по една кратка уличка със заведения от двете страни стигнах до градския площад, който в този случай е кръстен естествено не на кой друг, а на генерал Шарл дьо Гол, и как иначе след като генералът е родом от Лил. Площадът на Лил е тип - площад на всеки европейски град... :) Най-забележителната сграда е старата борса (La Vieille Bourse), строена през далечните 1652-53 г. Доста е впечатлителна. Не е много напудрена, но за годините си изглежда добре. После в линка към фотогалерията ще публикувам всички снимки, че тук много се пречкат и не искат да се подреждат, както аз искам... Освен старата борса, друга забележителна сграда е La Grande Garde, завършена през 1717 г. Тогава приютявала стражата на Луи ХІV, днес е дом на Théâtre du Nord. В средата на площада се издига La Déesse - символът на града. Паметникът е построен през 1845 г. в памет на победата на жителите на град Лил над австрийците през 1792 г. Зад старата борса, малко встрани се вижда кулата/камбанарията на търговската палата. Ето и общ изглед на Grande Place от стълбите пред Théâtre du Nord.
От Grande Place през старата борса излязох на друг площад - Place du Théâtre, където се намира операта и търговската палата. Операта страшно много прилича на тази в Париж, но Луи-Мари Кордоние не е успял да надмине шедьовъра на Шарл Гарние, а защо ли изобщо е трябвало да прилича на нея... Операта, завършена преди І Световна война, оставя малко горчив привкус, защото напомня на нещо красиво, което е недостижимо. Търговската палата е построена през 1921 г. от същия архитект Луи-Мари Кордоние, който в този случай е използвал стила на Beuaregard (редицата сгради на Grande Place, които ще видите после във фотоалбума).
Този път бях решила да отида в стария град, който според първонални интернет проучвания трябваше да ми хареса. И така от Place du Théâtre по rue de la Clef се отправих към стария Лил (Le Vieux Lille или още La Vieille Ville), който не ме разочарова. Средновековна архитектура, тесни, лъкатушещи улички, ярко боядисани фасади на къщи, красота... Малко ми напомни на Търново, но тук хората се бяха постарали добре да реставрират културното си наследство... Но да не подхващам тази тема. Не успях да стигна до къщата на ген. Шарл дьо Гол. Не ми се разгъваше картата, пък и нека да има забележителности и за друг път... Друго непосетено място остана цитаделата (La Citadelle), строена през 1667-70 по времето на Луи ХІV.
Да не забравя да спомена катедралата Notre-Dame de la Treille. Идеята за нейното построяване се ражда през 1854 г. Първоначарният проект е да бъде изградена в готически стил по подобие на катедралите в Реймс, Амиен и Шартр, но по една или друга причина катедралата е завършена през 90-те години на 20 век. Официалното откриване на фасадата е през 1999 г. Получила се е много странна комбинация. Катедралата изглежда стара и изведнъж отпред някаква модернистична фасада, доста оскъдна откъм орнаменти и украшения, която контрастира с останалата част. Но явно на французите това им харесва, защото го правят навсякъде.
Тъй и тъй бях започнала с модернистичната архитектура, трябваше да посетя и новата гордост на Лил - Euralille, урбанистичен център, проектиран през 80 години от холандския архитект Рем Коолхаас. Там се помещава огромен търговски център, множество офиси, кантори, жилищни сгради и какво ли още не... На площадчето пред Euralille и гара Lille Europe, което май се казваше Франсоа Митеран, има невероятно шарено и весело цвете. Склуптурата е дело на японския художник Яайои Кусама и е по случай избирането на Лил за културна столица на Европа през 2004 г. Лично на мен много ми хареса, супер весело стои там и те кара да се усмихнеш като минеш покрай нея.
След Eurallie се върнах отново в централната част на града, която представлява пешеходни зони с безброй магазини и търговски центрове... Моето пътешествие из Лил беше към края си - последните забележителности, които си бях набелязала, бяха площада на Републиката и Музея на изобразителното изкуствено. Не, че несъм ги виждала и преди. Спомнете си, че именно на този площад за първи път показах глава изпод земята в Лил... Но какво ли не прави слънцето... Площадът беше огрян от светлина, на средата имаше фонтан, който странно защо предния път изобщо не бях забелязала. От едната страна на площада е Музея на изобразителното изкуство, а от другата префектурата. Какви тайни крие Музеят на изобразителното изкуство ще разберем следващия път. Той е включен като самостоятелен обект в моя план за посещения.
Кратка разходка из площада, сверка с часовника - 16:30 - как лети времето, бях прекарала близо 5 часа в Лил, и време беше отново да сляза под земята и да се отправя към любимата спирка последна.
Албум със снимки от Лил.
English Version
A virtual tour in Lille for the readers of my blog :)
Last Friday I went again to Lille. This time the weather was fine and I really enjoyed the trip and the city. Sunshine makes it all. I guess even the ugliest city will look beautiful in sunshine... I started my tour from Place Rihour. From there I went to the city's main square named after General Charles de Gaulle, who by the way was born in Lille. The most famous building on the main square is the Old Bourse built in 1652-1653 in Flemish Renaissance style. Rightfully it is considered one of the most beautiful buildings in the city. It consists of 24 identical houses which form a square around an arched courtyard. Another fine building on the square is the Grande Garde built in1717. Once used to house the sentry guard, today it hosts Théâtre du Nord. Just in the middle of the square there is another symbol of the city - The Goddess. The monument was built in 1845 to commemorate Lille's resistance to the Austrian siege back in 1792.
From the courtyard of the Old Bourse I went out to another square - Place de Théâtre. The Opera of Lille and the Chamber of Commerce are there. I didn't like very much the opera as the architect tried to make it resemble the Paris Garnier Opera which is a real masterpiece... Not that the Opera of Lille is not nice or what, just to me it looks like a bad replica... It was finished just before the IWW and even was inaugurated by the Germans. The other imposing building on that square is the Chamber of Commerce and Industry with its 76 m high belfry. The architect is the same as the one of the opera but I think here he did a better job as he stuck to the Flemish style. Otherwise the square is nice, full of sunshine, with people sitting on the stairs in front of the opera, reading, eating, talking, waiting, sunbathing, or just doing nothing...
Rue de la Clef led me from Place de Théâtre to the old city. I really loved the old city with its colourful facades, tiny and meandering streets, small squares and 17th century spirit. An interesting site in the old part of the town is the cathedral Notre-Dame du Treille. They started building it back in 1854 in a 13th century Gothic style but for one reason or the other it was finished in the 90's. As a result, the facade of the cathedral has a very modern look which I don't think is quite appropriate, but since the French like it.... :)
To continue with the contemporary architecture I went to Euralille. That's the new urban part of the town with modern buildings. There's a huge commercial centre, a lot of offices, businesses and whatever else. On the square in front of the commercial centre on one side and Gare Lille Europe on the other there is a giant tulip growing. It is a cool sculpture by the Japanese artist Yayoi Kusama which is there to remind of 2004 when Lille was chosen to be the European Capital of Culture. If you feel down you just need to pass by the tulips and they gonna make your day brighter...
The last stop of my visit was Place de la République... Strange... this time there was a fountain in the middle... :) I don't think it was built overnight so I guess haven't noticed it before... Normally... It was raining and it was cold the last time I was there... On one side of the square there is the Museum of Fine Arts which I have to visit specially one of these days, and on the other is the Prefecture, both nice buildings...
Well, that was a 5 hour trip in Lille, I hope you have enjoyed it... Till next time :)
Lille Photo Album
От плащад Риур по една кратка уличка със заведения от двете страни стигнах до градския площад, който в този случай е кръстен естествено не на кой друг, а на генерал Шарл дьо Гол, и как иначе след като генералът е родом от Лил. Площадът на Лил е тип - площад на всеки европейски град... :) Най-забележителната сграда е старата борса (La Vieille Bourse), строена през далечните 1652-53 г. Доста е впечатлителна. Не е много напудрена, но за годините си изглежда добре. После в линка към фотогалерията ще публикувам всички снимки, че тук много се пречкат и не искат да се подреждат, както аз искам... Освен старата борса, друга забележителна сграда е La Grande Garde, завършена през 1717 г. Тогава приютявала стражата на Луи ХІV, днес е дом на Théâtre du Nord. В средата на площада се издига La Déesse - символът на града. Паметникът е построен през 1845 г. в памет на победата на жителите на град Лил над австрийците през 1792 г. Зад старата борса, малко встрани се вижда кулата/камбанарията на търговската палата. Ето и общ изглед на Grande Place от стълбите пред Théâtre du Nord.
От Grande Place през старата борса излязох на друг площад - Place du Théâtre, където се намира операта и търговската палата. Операта страшно много прилича на тази в Париж, но Луи-Мари Кордоние не е успял да надмине шедьовъра на Шарл Гарние, а защо ли изобщо е трябвало да прилича на нея... Операта, завършена преди І Световна война, оставя малко горчив привкус, защото напомня на нещо красиво, което е недостижимо. Търговската палата е построена през 1921 г. от същия архитект Луи-Мари Кордоние, който в този случай е използвал стила на Beuaregard (редицата сгради на Grande Place, които ще видите после във фотоалбума).Този път бях решила да отида в стария град, който според първонални интернет проучвания трябваше да ми хареса. И така от Place du Théâtre по rue de la Clef се отправих към стария Лил (Le Vieux Lille или още La Vieille Ville), който не ме разочарова. Средновековна архитектура, тесни, лъкатушещи улички, ярко боядисани фасади на къщи, красота... Малко ми напомни на Търново, но тук хората се бяха постарали добре да реставрират културното си наследство... Но да не подхващам тази тема. Не успях да стигна до къщата на ген. Шарл дьо Гол. Не ми се разгъваше картата, пък и нека да има забележителности и за друг път... Друго непосетено място остана цитаделата (La Citadelle), строена през 1667-70 по времето на Луи ХІV.
Да не забравя да спомена катедралата Notre-Dame de la Treille. Идеята за нейното построяване се ражда през 1854 г. Първоначарният проект е да бъде изградена в готически стил по подобие на катедралите в Реймс, Амиен и Шартр, но по една или друга причина катедралата е завършена през 90-те години на 20 век. Официалното откриване на фасадата е през 1999 г. Получила се е много странна комбинация. Катедралата изглежда стара и изведнъж отпред някаква модернистична фасада, доста оскъдна откъм орнаменти и украшения, която контрастира с останалата част. Но явно на французите това им харесва, защото го правят навсякъде.
Тъй и тъй бях започнала с модернистичната архитектура, трябваше да посетя и новата гордост на Лил - Euralille, урбанистичен център, проектиран през 80 години от холандския архитект Рем Коолхаас. Там се помещава огромен търговски център, множество офиси, кантори, жилищни сгради и какво ли още не... На площадчето пред Euralille и гара Lille Europe, което май се казваше Франсоа Митеран, има невероятно шарено и весело цвете. Склуптурата е дело на японския художник Яайои Кусама и е по случай избирането на Лил за културна столица на Европа през 2004 г. Лично на мен много ми хареса, супер весело стои там и те кара да се усмихнеш като минеш покрай нея.
След Eurallie се върнах отново в централната част на града, която представлява пешеходни зони с безброй магазини и търговски центрове... Моето пътешествие из Лил беше към края си - последните забележителности, които си бях набелязала, бяха площада на Републиката и Музея на изобразителното изкуствено. Не, че несъм ги виждала и преди. Спомнете си, че именно на този площад за първи път показах глава изпод земята в Лил... Но какво ли не прави слънцето... Площадът беше огрян от светлина, на средата имаше фонтан, който странно защо предния път изобщо не бях забелязала. От едната страна на площада е Музея на изобразителното изкуство, а от другата префектурата. Какви тайни крие Музеят на изобразителното изкуство ще разберем следващия път. Той е включен като самостоятелен обект в моя план за посещения.
Кратка разходка из площада, сверка с часовника - 16:30 - как лети времето, бях прекарала близо 5 часа в Лил, и време беше отново да сляза под земята и да се отправя към любимата спирка последна.
Албум със снимки от Лил.
English Version
A virtual tour in Lille for the readers of my blog :)
Last Friday I went again to Lille. This time the weather was fine and I really enjoyed the trip and the city. Sunshine makes it all. I guess even the ugliest city will look beautiful in sunshine... I started my tour from Place Rihour. From there I went to the city's main square named after General Charles de Gaulle, who by the way was born in Lille. The most famous building on the main square is the Old Bourse built in 1652-1653 in Flemish Renaissance style. Rightfully it is considered one of the most beautiful buildings in the city. It consists of 24 identical houses which form a square around an arched courtyard. Another fine building on the square is the Grande Garde built in1717. Once used to house the sentry guard, today it hosts Théâtre du Nord. Just in the middle of the square there is another symbol of the city - The Goddess. The monument was built in 1845 to commemorate Lille's resistance to the Austrian siege back in 1792.
From the courtyard of the Old Bourse I went out to another square - Place de Théâtre. The Opera of Lille and the Chamber of Commerce are there. I didn't like very much the opera as the architect tried to make it resemble the Paris Garnier Opera which is a real masterpiece... Not that the Opera of Lille is not nice or what, just to me it looks like a bad replica... It was finished just before the IWW and even was inaugurated by the Germans. The other imposing building on that square is the Chamber of Commerce and Industry with its 76 m high belfry. The architect is the same as the one of the opera but I think here he did a better job as he stuck to the Flemish style. Otherwise the square is nice, full of sunshine, with people sitting on the stairs in front of the opera, reading, eating, talking, waiting, sunbathing, or just doing nothing...
Rue de la Clef led me from Place de Théâtre to the old city. I really loved the old city with its colourful facades, tiny and meandering streets, small squares and 17th century spirit. An interesting site in the old part of the town is the cathedral Notre-Dame du Treille. They started building it back in 1854 in a 13th century Gothic style but for one reason or the other it was finished in the 90's. As a result, the facade of the cathedral has a very modern look which I don't think is quite appropriate, but since the French like it.... :)
To continue with the contemporary architecture I went to Euralille. That's the new urban part of the town with modern buildings. There's a huge commercial centre, a lot of offices, businesses and whatever else. On the square in front of the commercial centre on one side and Gare Lille Europe on the other there is a giant tulip growing. It is a cool sculpture by the Japanese artist Yayoi Kusama which is there to remind of 2004 when Lille was chosen to be the European Capital of Culture. If you feel down you just need to pass by the tulips and they gonna make your day brighter...
The last stop of my visit was Place de la République... Strange... this time there was a fountain in the middle... :) I don't think it was built overnight so I guess haven't noticed it before... Normally... It was raining and it was cold the last time I was there... On one side of the square there is the Museum of Fine Arts which I have to visit specially one of these days, and on the other is the Prefecture, both nice buildings...
Well, that was a 5 hour trip in Lille, I hope you have enjoyed it... Till next time :)
Lille Photo Album
15 September 2008
15 септември...
Хайде на училище... Хей, първолаци, честит първи учебен ден!!! Колко е хубаво да си на 7 и тепърва да тръгваш на училище... Но да не се настройваме носталгично-мислителски, а по-скоро репортажно-разказвателно.
Два уикенда в Холандия - две "запомнящи се" събития. 6-7 септември - Валвейк - Град на модата, 13-14 септември - 80 км поход. Да караме по ред, обаче.
Първата седмица на септември във Валвейк минава под знака на модата. През седмицата са най-големите намаления на лятна стока, когато за смешни суми от рода на 2-5 евро може да си купиш каквото е останало от летните дрешки, я потниче, я поличка, но кой ти мисли за такива покупки като навън едва достига до 18 градуса и през пет минути ту вали, ту духа вятър... Време е за новата есенно-зимна колекция. Два дни подред на градския площад, на специално построена за случая сцена, вървят модно дефиле след модно дефиле, като се редуват с кратки спортни презентации.
Вечерта имаше парти с един от най-известните холандски ди-джеи. Общо взето беше биващо, само дето ми изпотъпкаха краката и това малко вгорчи настроението...
Още вечерта ме подготвиха за това, което ще следва на другия един. Един приятел на Антоан ми изкрещя в ухото: "Утре (неделя) магазините ще са отворени!" !?!?!? И какво от това, в България повечето магазини са отворени в неделя... Човекът остана доста учуден от пълната липса на изненада от моя страна вследствие на неговото изказване... И така, магазините бяха отворени и хората се снабдяваха с дрешки с есенно-зимен уклон.
13-14 септември - 80 км поход. Валвейк е отново в центъра на събитията. Предстои 80-километровото ходене. Правилно прочетохте: 80 км, няма печатна грешка. В събота вечерта, в 9 ч., от градския площад 3000 млади и стари ентусиасти, отбелязвам "ентусиасти", защото не виждам по-точна дума от тази, тръгнаха на 80 км поход... Обясниха, че обикновено има повече желаещи, но винаги ограничават бройката до 3000... Е, не знаех, че има толкова ентусиасти... Та, тръгват хората и обикалят по улиците на Валвейк и съседните градове. Естествено, обаче, им трябва и тълпа, която да ги окуражава. А това е добре дошло за всички - народът излиза по улиците и се отпочва едно пиене на бира... Още от обяд кръчмите са изкарали кеговете с бира и масите на вън... И по улиците народ, народ и празни пластмасови чаша, които се търкалят в несвяст... В нито една кръчма от който и да е модел не можеш да си намериш място. Сега си мисля, че ограничават броя на участниците до 3000, за да има кой да пие бира по улиците... Мда... И така... ентусиастите тръгват на своя нощен поход... О, забравих, улиците, по които минават, са специално украсени с флагчета, балони, реклами и тям подобни. На другия ден (неделя) от 12 часа на градския площад свири група, която кънти в целия град и не те оставя да спиш. Между другото и вечерта свиреха също някакви. Първите ентусиасти трябва да се появят към 2 часа след обед, а всички останали трябва да финишират до 5 часа. И отново веселба, веселба...
И така... това бяха два уикенда във Валвейк.
/снимков материал ще има по-късно... нещо не искат да се качват сега.../
English version
... coming later this evening :)
Два уикенда в Холандия - две "запомнящи се" събития. 6-7 септември - Валвейк - Град на модата, 13-14 септември - 80 км поход. Да караме по ред, обаче.
Първата седмица на септември във Валвейк минава под знака на модата. През седмицата са най-големите намаления на лятна стока, когато за смешни суми от рода на 2-5 евро може да си купиш каквото е останало от летните дрешки, я потниче, я поличка, но кой ти мисли за такива покупки като навън едва достига до 18 градуса и през пет минути ту вали, ту духа вятър... Време е за новата есенно-зимна колекция. Два дни подред на градския площад, на специално построена за случая сцена, вървят модно дефиле след модно дефиле, като се редуват с кратки спортни презентации.
Вечерта имаше парти с един от най-известните холандски ди-джеи. Общо взето беше биващо, само дето ми изпотъпкаха краката и това малко вгорчи настроението...
Още вечерта ме подготвиха за това, което ще следва на другия един. Един приятел на Антоан ми изкрещя в ухото: "Утре (неделя) магазините ще са отворени!" !?!?!? И какво от това, в България повечето магазини са отворени в неделя... Човекът остана доста учуден от пълната липса на изненада от моя страна вследствие на неговото изказване... И така, магазините бяха отворени и хората се снабдяваха с дрешки с есенно-зимен уклон.
13-14 септември - 80 км поход. Валвейк е отново в центъра на събитията. Предстои 80-километровото ходене. Правилно прочетохте: 80 км, няма печатна грешка. В събота вечерта, в 9 ч., от градския площад 3000 млади и стари ентусиасти, отбелязвам "ентусиасти", защото не виждам по-точна дума от тази, тръгнаха на 80 км поход... Обясниха, че обикновено има повече желаещи, но винаги ограничават бройката до 3000... Е, не знаех, че има толкова ентусиасти... Та, тръгват хората и обикалят по улиците на Валвейк и съседните градове. Естествено, обаче, им трябва и тълпа, която да ги окуражава. А това е добре дошло за всички - народът излиза по улиците и се отпочва едно пиене на бира... Още от обяд кръчмите са изкарали кеговете с бира и масите на вън... И по улиците народ, народ и празни пластмасови чаша, които се търкалят в несвяст... В нито една кръчма от който и да е модел не можеш да си намериш място. Сега си мисля, че ограничават броя на участниците до 3000, за да има кой да пие бира по улиците... Мда... И така... ентусиастите тръгват на своя нощен поход... О, забравих, улиците, по които минават, са специално украсени с флагчета, балони, реклами и тям подобни. На другия ден (неделя) от 12 часа на градския площад свири група, която кънти в целия град и не те оставя да спиш. Между другото и вечерта свиреха също някакви. Първите ентусиасти трябва да се появят към 2 часа след обед, а всички останали трябва да финишират до 5 часа. И отново веселба, веселба...
И така... това бяха два уикенда във Валвейк.
/снимков материал ще има по-късно... нещо не искат да се качват сега.../
English version
... coming later this evening :)
5 September 2008
Дъжд!
Невидим дъжд... Дъжд, нежен като роса... Лек дъжд... Тропически дъжд... Дъжд, който се спуска като конци... Дъжд на големи капки... Умерен дъжд... Силен дъжд... Проливен дъжд... Дъжд като из ведро... Дъжд като стена...
Бях измислила много повече сравнения, докато вървях днес под дъжда, но уви забравих ги... Но и тези са достатъчни, предполагам, за да усетите лилската атмосфера. Не съм и предполагала, че за 15 минути ще видя толкова различни проявления на дъжда. Да, а накрая бих добавила - дъжд, от който не ти пука, защото вече си мокър до кости.
Днес ходих до Вилньов д'Аск (Villeneuve d'Ascq), където се предполага, че се намира хотелът, но който се оказа на другия край на предградието на Лил. До Вилньов д'Аск се стига супер бързо - 3 спирки на метрото и си там. Билетчето за 3 спирки е 0.60 евро, а до Лил е 1,25... евтинийка... До Вилньов се стига за 5 мин., а до Лил за 15 мин. Метрото на Лил е първото в света изцяло електронно метро, което ще рече, че се движи без да бъде управлявано от шофьор... Хм... Като детско влакче е: не знам колко пъти по две вагончета щъкат постоянно по релсите. Забравих да отбележа нещо много важно - влакче има на всяка минута през по-голямата част от деня. В по-ненатоварените часови зони разрядката стига до 2-3 минути! Метрото се движи от 5:00 до 24:00 часа и има 2 линии, които общо взето покриват изцяло големия метрополис, наречен Лил. Мисля, че всякакъв коментар или сравнение по отношение на транспорта е излишен... За съжаление...
Снимки от Вилньов няма. Просто защото няма какво да се снима... Предградие на голям град, относително скоро построено. Най-голяма забележителност - търговският център. Е, наистина е огромен. Днес ми бяха нужни 3 часа само да се разходя и съм абсолютно сигурна, че не минах по всички алейки и коридорчета и че не видях отвън всички магазини и магазинчета... Но време за това има...
Rain!
What types of rain do you know? I'm afraid my English is not good enough to find all the words that will go with the rain, or the suitable comparisons... I would just mention: invisible rain, gentle rain, tropical rain, rain like a curtain, rain in huge drops, mild rain, strong rain, pouring rain, torrential rain... and finally, rain you don't care about because you're already soaking wet...
Lille is not a hospitable city, as far as weather is concerned - IT IS COLD AND IT'S RAINING... And they just told me that in Bulgaria is still sunny and hot summertime...
I went today to Villeneuve d'Ascq. It is not what I have expected. It is just a modern suburb of Lille. There is a very good connection from our hotel to the city and to Villeneuve - the metro. It is absolutely convinient. It takes 15 minitus to go downtown, it is very fast. It is the first fully electronic metro in the world, I read somewhere.
And it's time to go back to Holland for the weekend...
Бях измислила много повече сравнения, докато вървях днес под дъжда, но уви забравих ги... Но и тези са достатъчни, предполагам, за да усетите лилската атмосфера. Не съм и предполагала, че за 15 минути ще видя толкова различни проявления на дъжда. Да, а накрая бих добавила - дъжд, от който не ти пука, защото вече си мокър до кости.
Днес ходих до Вилньов д'Аск (Villeneuve d'Ascq), където се предполага, че се намира хотелът, но който се оказа на другия край на предградието на Лил. До Вилньов д'Аск се стига супер бързо - 3 спирки на метрото и си там. Билетчето за 3 спирки е 0.60 евро, а до Лил е 1,25... евтинийка... До Вилньов се стига за 5 мин., а до Лил за 15 мин. Метрото на Лил е първото в света изцяло електронно метро, което ще рече, че се движи без да бъде управлявано от шофьор... Хм... Като детско влакче е: не знам колко пъти по две вагончета щъкат постоянно по релсите. Забравих да отбележа нещо много важно - влакче има на всяка минута през по-голямата част от деня. В по-ненатоварените часови зони разрядката стига до 2-3 минути! Метрото се движи от 5:00 до 24:00 часа и има 2 линии, които общо взето покриват изцяло големия метрополис, наречен Лил. Мисля, че всякакъв коментар или сравнение по отношение на транспорта е излишен... За съжаление...
Снимки от Вилньов няма. Просто защото няма какво да се снима... Предградие на голям град, относително скоро построено. Най-голяма забележителност - търговският център. Е, наистина е огромен. Днес ми бяха нужни 3 часа само да се разходя и съм абсолютно сигурна, че не минах по всички алейки и коридорчета и че не видях отвън всички магазини и магазинчета... Но време за това има...
Rain!
What types of rain do you know? I'm afraid my English is not good enough to find all the words that will go with the rain, or the suitable comparisons... I would just mention: invisible rain, gentle rain, tropical rain, rain like a curtain, rain in huge drops, mild rain, strong rain, pouring rain, torrential rain... and finally, rain you don't care about because you're already soaking wet...
Lille is not a hospitable city, as far as weather is concerned - IT IS COLD AND IT'S RAINING... And they just told me that in Bulgaria is still sunny and hot summertime...
I went today to Villeneuve d'Ascq. It is not what I have expected. It is just a modern suburb of Lille. There is a very good connection from our hotel to the city and to Villeneuve - the metro. It is absolutely convinient. It takes 15 minitus to go downtown, it is very fast. It is the first fully electronic metro in the world, I read somewhere.
And it's time to go back to Holland for the weekend...
4 September 2008
Шумът на царевицата
Ето и обещаните снимки от околностите на хотела, спокойно почиващ в прегръдката на царевичните полета...
На първата снимка хотелът е сградата в дъното, която почти не се вижда. Първите три постройки са част от Изследователския институт за високи технологии... (Нали си спомняте в предния постинг за "града на науката" и за цялото hi-tech обкръжение, което не му пречи да стои на сред полюшващата се царевичка...)
Във вторник (когато са правени и тези снимки) ходих до Лил. На 10-15 мин. от хотела има спирка на метрото (последната по линията :)) и след 10-11 спирки и 15 минути и хоп излизаш из под земята на площада на Републиката в Лил... Току си подадох и аз носа из под земята и заваля дъжд... Така че почти нищо не видях от Лил. Бърза обиколка по улиците и хиляда магазина, в които чаках дъждът да спре, но напразно. И така... След два часа се прибрах отново в любимия хотел. Затова и няма снимки от Лил... Друг път... Но! За любителите на сладоледа, просто няма как да пропусна да отбележа, че намерих онзи невероятен сладолед, който съществува само в мечтите, Инстинбул и Агридженто и от сега нататък и в Лил... :)
На първата снимка хотелът е сградата в дъното, която почти не се вижда. Първите три постройки са част от Изследователския институт за високи технологии... (Нали си спомняте в предния постинг за "града на науката" и за цялото hi-tech обкръжение, което не му пречи да стои на сред полюшващата се царевичка...)
Във вторник (когато са правени и тези снимки) ходих до Лил. На 10-15 мин. от хотела има спирка на метрото (последната по линията :)) и след 10-11 спирки и 15 минути и хоп излизаш из под земята на площада на Републиката в Лил... Току си подадох и аз носа из под земята и заваля дъжд... Така че почти нищо не видях от Лил. Бърза обиколка по улиците и хиляда магазина, в които чаках дъждът да спре, но напразно. И така... След два часа се прибрах отново в любимия хотел. Затова и няма снимки от Лил... Друг път... Но! За любителите на сладоледа, просто няма как да пропусна да отбележа, че намерих онзи невероятен сладолед, който съществува само в мечтите, Инстинбул и Агридженто и от сега нататък и в Лил... :)
1 September 2008
1st Day in France
"(Моят) ден започва сутрин в седем точно
с чаша горещо кафе..."
И така... Вече съм във Франция.
Снощи Франция ни посрещна супер неприветливо - с проливен дъжд и липса на табели, което наложи един час мотане по разни улици и улички докато намерим хотела. Сега небето е ясно, но не знам дали е топло, още не съм излизала навън...
Първи впечатления от хотела - доста тъпо място... На уебсайта изглежда доста по-шик (http://www.olivarius.com/), но там е работата, че на нас са ни дали едно от най-мизерните студиа... Е, не е чак толкова лошо - има дневна с кухня, баня и тоалетна отделно и спалня... Единият прозорец гледа към улицата, другият - към вътрешната "улица" на хотела, т.е. към коридора, което е доста тъпо...
Това е изглед от всекидневната. TV-то е добро, обаче има само 5 програми, което ще е малко скучно... Но хайде да не се оплаквам - има интернет. На следващата снимка се вижда кухненският отдел на стаята, а на по-следващата спалнята (преди да съм си разопаковала багажа, което ще рече: преди да съм я разхвърляла до неузнаваемост :))
Хотелът се намира "in the middle of nowhere", в т.нар. "град на науката" в Лил..., което пък от своя страна ще рече, че наоколо има само университети, институти, административни сгради и нищо интересно... Но това ще го разследвам друг път...
Да отбележа за протокола - пътуването мина добре, малко по-дългичко, отколкото очаквах, но това беше благодарение на братята сърби, които ни държаха 4 часа на границата... В Холандия времето беше неочаквано топло. Като казвам "топло", наистина имам предвид топло... над 25 градуса, затова може да си представите разочарованието ми от снощния проливен дъжд...
The English version:
Hi everybody!
I am finally in France. After almost two days in the bus (I left on Thursday at 9 am from VT and arrived in Breda on Saturday at 2 am), one day and a half in sunny Holland, I arrived yesterday night in rainy France. I am staying at Olivarius Apart Hotel at Villeneuve d'Ascq, near Lille. On the website it looks better, while in realty it's a little bit shabby... Moreover we found in the wardrobe a T-shirt and male underwear, left most likely from the previous tenant.... :) How nice...
Above, in the BG version, you can see some pictures from the apartment. As it is my first day here, I still haven't discovered how to get to Lille. The location of the hotel is not good, at least for me, as I will be staying here all the time. I guess it's fine for someone who has something to do, like Antoine, but for me it might be slightly boring... Well, we'll see... It's only the first day...
с чаша горещо кафе..."
И така... Вече съм във Франция.
Снощи Франция ни посрещна супер неприветливо - с проливен дъжд и липса на табели, което наложи един час мотане по разни улици и улички докато намерим хотела. Сега небето е ясно, но не знам дали е топло, още не съм излизала навън...
Първи впечатления от хотела - доста тъпо място... На уебсайта изглежда доста по-шик (http://www.olivarius.com/), но там е работата, че на нас са ни дали едно от най-мизерните студиа... Е, не е чак толкова лошо - има дневна с кухня, баня и тоалетна отделно и спалня... Единият прозорец гледа към улицата, другият - към вътрешната "улица" на хотела, т.е. към коридора, което е доста тъпо...
Това е изглед от всекидневната. TV-то е добро, обаче има само 5 програми, което ще е малко скучно... Но хайде да не се оплаквам - има интернет. На следващата снимка се вижда кухненският отдел на стаята, а на по-следващата спалнята (преди да съм си разопаковала багажа, което ще рече: преди да съм я разхвърляла до неузнаваемост :))
Хотелът се намира "in the middle of nowhere", в т.нар. "град на науката" в Лил..., което пък от своя страна ще рече, че наоколо има само университети, институти, административни сгради и нищо интересно... Но това ще го разследвам друг път...Да отбележа за протокола - пътуването мина добре, малко по-дългичко, отколкото очаквах, но това беше благодарение на братята сърби, които ни държаха 4 часа на границата... В Холандия времето беше неочаквано топло. Като казвам "топло", наистина имам предвид топло... над 25 градуса, затова може да си представите разочарованието ми от снощния проливен дъжд...
The English version:
Hi everybody!
I am finally in France. After almost two days in the bus (I left on Thursday at 9 am from VT and arrived in Breda on Saturday at 2 am), one day and a half in sunny Holland, I arrived yesterday night in rainy France. I am staying at Olivarius Apart Hotel at Villeneuve d'Ascq, near Lille. On the website it looks better, while in realty it's a little bit shabby... Moreover we found in the wardrobe a T-shirt and male underwear, left most likely from the previous tenant.... :) How nice...
Above, in the BG version, you can see some pictures from the apartment. As it is my first day here, I still haven't discovered how to get to Lille. The location of the hotel is not good, at least for me, as I will be staying here all the time. I guess it's fine for someone who has something to do, like Antoine, but for me it might be slightly boring... Well, we'll see... It's only the first day...
18 August 2008
Началото / The beginning
Здравейте всички!
Реших, че най-удобният начин да информирам всички за това, какво става с мен в следващите 4 месеца, е като създам този блог. Ще имам доста свободно време, така че ще се постарая да пиша по-често. Надявам се, че ще ви е интересно и така ще ви липсвам по-малко, ако изобщо ви липсвам... :) Кофти шега... И така ...
Чудех се дали да бъде на английски или на български този блог. Все пак избрах да е на български. За всички останали ще има кратка версия на английски, за да не забравям и приятелите, които не говорят български...
Hi everybody!
Welcome to my blog! Unfortunately it will be in Bulgarian but I promise for all the friends who do not speak Bulgarian to write small sections in English. In 10 days I'm leaving to Holland, then to France and later to USA. So I will keep you informed about what happens in my life for the next 4 months...
Subscribe to:
Posts (Atom)
