Имаме си вече нов домашен любимец. От днес е и затова още си няма име... Ще видим колко ще се задържи и после ще решим как да го кръстим.
Американските катерички винаги са ми били любими и не пропускам случай да ги снимам. Във всичките ми галерии има снимки на chipmunks. Днес на обяд Антоан се прибира и ми казва, че една катеричка го е проследила и сега чака пред вратата на блока. Изобщо не му повярвах... Но нали любопитството е една от ръководните ми сили, все пак реших да надникна през балкона - и какво да видя, катеричката стоеше на асфалта пред входната врата... Не вярвах на очите си, обикновено са доста плашливи животни и изчезват яко дим, ако усетят размърдване около тях (от личен фотографски опит знам)... Но тази си стоеше пред вратата и си ближеше лапичките или пък катеричките имаха крачета... Решихме, че е гладна. Естествено, не държим храна за катерички вкъщи и Антоан предложи да й дадем хляб. Аз не бях убедена, че ще й хареса, ама нали в Alvin and the Chipmunks хрупат кексчета, решихме да опитаме. Накъсахме една филия хляб и я хвърлихме през прозореца, но явно катеричките не ядат хляб... (а само пасти...) Нашият приятел се приближи, помириса, не му хареса и обратно към паркинга. Тогава ми хрумна гениалната идея! Имахме една торба с M&M's (беше в началото към кило и половина, но напоследък беше доста поотслабнала, благодарение на една мишка, която мишкуваше тайно...) Та реших аз, че катеричката ще се зарадва и й хвърлих една шепа през прозореца... И о чудо! Харесаха й... След половин час на полянката под прозореца нямаше и едно M&M's - всичко беше изчезнало...
Та от мен да знаете - северноамериканските обичат да ядат M&M's, това да не са ти прости животни, че с хляб да ги храниш... :)
Да видим ще дойде ли за още...
 |
| From 2008_US |
No comments:
Post a Comment