Късна есен в Холандия...

Последните няколко седмици, преди времето тотално да се развали тук и да настане кучешки студ, обилно полят с дъжд, ходих няколко пъти на велосипедна разходка - около 10 км в едната посока, до близкото градче Васпик. Ето и няколко снимки от последното пътешствие преди листата съвсем да окапят и есента да отстъпи място на зимата...


Сега чакам с нетърпение пролетта, за да мога пак да велосипедирам на воля....

Още един фестивал на светлината

Всяка година през ноември в Айндховен се организира Фестивал на светлината. Това не е случайно, тъй като Айндховен е градът на PHILIPS. Фирмата е основана през 1891 г. и в началато започва с производство на електрически крушки. Естествено PHILIPS са и основният спонсор на това международно събитие. Както личи от името, това е фестивал, който се занимава със светлината и играта на сенки. Всяка година артисти от цял свят осветяват различни сгради или правят инсталации, или прожекции по улиците на града. Ето и официалният линк на фестивала: http://www.gloweindhoven.nl/

Ние отидохме предпоследната вечер. За съжаление времето никак не беше фестивално и не спря да вали. Пропуснахме представленията, защото те се организират в определени часове, а ние изгубихме сумата и време да се лутаме със зле направената карта, която се предлагаше като указател, в търсене на това или онова място, което под неспиращия дъжд си беше истинско изпитание... Но пък беше забавно. А и имаше доста интересни неща, които ни провокираха... Ето какво ми харесаха:

"Глухарчето":
Тази сграда беше много интересна:
Бягащите светлини в катедралата:
Ето още една интересна прожекция:
Това ми е любимита инсталация, малко носталгична и много гореща....
Това също много ми хареса. За съжаление от снимките не става много ясно какво е. Хората, които бягат на пътеките, със скоростта си и с движението на тялото контролират изображението на екрана пред тях. Създава се илюзията, че бягаш или вървиш през града пред теб, който беше не кой да е, а Флоренция. Много интересна идея, малко качеството на изображението не беше много добро, твърде голяма растеризация се получаваше...
Туптящото "сърце" на Айндховен:
А ето и едно от съпътстващите мероприятия - магазин от кашони, в който се продаваха безумни глупости и никому нетрябващи неща на баснословни цени:

Аквариумни истории - част ІІ

Миналата седмица нашето море посрещна и първите си по-сериозни обитатели: 2 червени скариди, 2 рачета отшелници - синьо и червено и една красавица - морска звезда. Синьото раче веднага се влюби в Полипчо и прекарва нощите върху него. Двете скариди щъкат като гламави насам-натам и чистят камъните от алги. А морската звезда е като истинска подводна алги-косачка: плъзга се по дъното и след нея не остава нищо...

Прибирам се аз един ден от училище на обед и какво да видя, червеното раче отшелник излязло от черупката... И това само два-три дни след като го купихме! Сащисах се... реших, че е умряло... Като се загледах малко по-добре в аквариума и какво да видя: на няколко сантиметра от "рачето" стои черупката му и вътре "нещо" червено мърда... Оказа се накрая, че червеното раче просто си сменило кожата... Но така се изплашихме в началото...

Обитателите на живите камъни се оказаха в последствие много повече, отколкото си мислехме в началото. Малките рачета са поне 8-10, а големите 3. Лошото е, че не може просто така да ги видиш, трябва да стоиш с минути и да се взираш в камъка, докато не видиш нещо да мръдне...

Ето двете скокливки:

А това е влюбената двойка:

Червеният отшелник-калпазанин, дето ни изплаши:

И красивата подводна косачка: