30 October 2009

Имаме си море вкъщи...

Напоследък зачестиха запитванията, какво е аджеба това море вкъщи... Та съм длъжна да хвърля малко светлина...

Това море представлява 300-литров аквариум, с който се сдобихме миналата седмица... В петък Антоан прекара няколко часа в пълнене на това огромно чудовище с вода от чешмата, после купихме морска сол и настана едно бъркане, опитване, докато го докара на вкус като море... После сложихме 3 живи камъка... Да обясня, що е то жив камък за всички непросветени, включая и мен до преди няколко дни... Жив камък е камък с бактерии, мъхове, лишейчета (май тия, дето живеят във водата не се казват така, но приличат на такива) и разни други животинки в него, а не камък, който се разхожда насам-натам. Вчера се сдобихме с още един жив камък, но този път вертикален... Та равносметката от тия 4 камъка е три охлювчета, дето щъкат насам-натам постоянно, 2 малки рачета, за едното от които не знаем, дали е още живо, щото не се е показвало последните два-три дни, и едно средно голямо раче, дето само обикаля в единия къмък и току се покаже я от тая, я от оная дупка. И накрая последният обитател на морето, нашата гордост, е един корал - полип, който не знам как се казва на български.

А ето и как изглежда цялата красота:

Това в средата, дето е кацнало върху камъка, е Полипчо....

Докато дойдат, обаче, първите рибки, ще трябва да почакаме няколко седмици, за да се стабилизира водата. Засега всичко е наред, камъните зеленясват успешно, Полипчо е отворил всички очички, явно му харесва... охлювчетата са в неизвестност (Антоан вика, да им сложим GPS...)

Ето тук само Полипчо (първа вечер в новото море):


Ами това е засега нашето море... По-нататък ще докладвам за развитието на живота в него...

14 October 2009

Северната Венеция

... или Хийтхорн

В един от последните летни дни си направихме разходка до Хийтхорн. Един наш познат имаше гости от Венецуела и тъй като наоколо никой друг не говореше испански, освен мен и Антоан, се наложи да позабавляваме гостите няколко седмици. Та натоварихме всички испаноговорящи в колата и хайде към Хийтхорн... И преди бях чувала за това място, но така и не бяхме ходили до там, защото е "ужасно" далече, според холандските разбирания за разстояние, т.е. на 2 часа път с кола...

За наша радост времете беше благосклонно - един от последните хубави топли летни дни..., преди всичко да стане на дъжд и облаци... И така, рано-рано сутринта, към 11 часа се отправихме на дългото пътешествие към Хийтхорн.

Хийтхорн (Giethoorn) е разположен в провинцията Оверайсел (Overijsssel), в северозападната част на Холандия и с право е наричан "Северната Венеция" или "Холандската Венеция". В градчето няма пътища и автомобили. Плетеница от канали и мостчета свързва отделните къщи. Единственото транспортно средство е лодката. През последните години е изградена и пътека за велосипеди, което е напълно обяснимо. В Хийтхорн има 176 моста, а жителите на градчето наброяват 2620. Хийтхорн е основан ок. 1200 г. от монаси - флагеланти (тези, които се самобичуват). Името на селището произлиза от geitenhoorn („кози рог“). Днес Хийтхорн е една от турстическите атракции на Холандия и привлича тълпи от туристи. С една такава тълпа се сблъскахме и ние, като трябваше да чакаме поне 10 мин. встрани от пътеката да премине една орда от над 100 ученици... А на няколко пъти на мостчетата имаше задръствания, защото движението в повечето случаи е еднопосочно.

А иначе Хийтхоорн е малко градче с особен чар и излъчване - малки, изгърбени мостчета, красиви къщи със специфични сламени покриви, с подредени градинки, отрупани с цветя, гъски и патици, които щъкат навсякъде, стари дървета с надвиснали клони над не особено широките канали, лодки, които кръстосват каналите или почиват заслужено в гаражите, и много слънце... Пълна идилия...

Не знам, дали остана незаснета къща в Хийтхоорн от мен, че някои и по два пъти съм ги снимала, че и пък от различни ъгли.... Ето тук е албумът със снимки от пътешествието:



На връщане от Хийтхорн се отбихме в Хойзден (Heusden) - още едно прекрасно място... Там бях ходила около Коледа 2006 г. и много ми беше харесало, но беше на свечеряване... Сега отново се случихме там на свечеряване, така че няма много снимков материал. Ето линк и към снимките от 2006 г.

Идеята беше да ядем палачинки в една от известните "палачинкови къщи" (Pannekoekenhuis), но се оказа, че докато си направим разходката и къщата беше затворила вече. Бях ужасно разочарована... Как могат да затварят в 8 часа!?! Решихме да отидем в друга палачинкова къща в Nieuwkuijk. Тъкмо спираме с колата пред нея и те изгасиха осветлението вътре.... Е, пълна срамота... Не ни беше писано да ядем от прословутите холандски палачинки този ден... Завърнахме се безславно вкъщи и понеже вече беше късно от обикаляне по разни затворени заведения, се утешихме с по една пица, която си поръчахме по телефона...

11 October 2009

Нови снимки от България

Тук може да разгледате снимки от последното ми идване в България.