Тази година лятната почивка ни отведе в Турция. През март прекарах 3 седмици в търсене на идеалния хотел с идеалното съотношение "цена - предлагани услуги". Определено имаше ефект. След като разгледах всички хотели в Анталия и околностите, се спрях на Аланя. Концепцията беше - туристическо място, не голям град с различни развлечения и хотел на плажа, да не се налага да ходим много-много (все пак сме на почивка...). Колкото и странно да звучи, малко трудно се намира подобно място. Анталия и околностите предлагат безброй хотели, но след като вече бяхме там, сами се уверихме, че сме направили най-добрия избор. Хотелът ни,
Elysee Beach Hotel, въпреки че беше от първо поколение хотели, т.е. малко старичък, се оказа приятно и изключително чисто място. Изглеждаше
точно така, както на уебсайта. Преди това по холандската телевизия бяхме гледали доста предавания от поредицата "Спаси ваканцията ми", където туристите плащат за едно, което на картинка изглежда добре, а на живо се оказва супер мизерно място - буболечки, мухъл и т.н., или пък е в строеж, или пък половината неща не работят. В нашия случай всичко беше наред и не се наложи да се обаждаме на "Спаси ваканцията ми". Фирмата, която е строила хотела, или е правила ремонта по-късно, не е била от най-прецизните, защото повечето неща бяха направени "едно към кесим", но като се абстрахираме от това - всичко останало си беше наред.
Агенцията, която избрахме като тур оператор, също се оказа добра - организацията беше на много добро ниво. Естествено, след като избрах хотела, трябваше да избера и агенцията, която го предлага на най-ниски цени, та така попаднах на
Oad Reizen. Като пристигнахме на летището в Анталия, ни чакаше представител на фирмата, имаше организиран транспорт. Екскурзията до Памуккале, на която отидохме, също беше организирана от тях. Оказа се, че те самите нямат достатъчно желаещи, но ни намериха друга група с екскурзовод на английски. Казваш им, какво искаш, и нямаш повече грижи - те намират най-добрия вариант. Това за агенцията го разказвам в светлината на няколко случая, за които имаше репортажи по холандските телевизии, как си купуваш почивка към някоя агенция, а на края се оказва, че подобна агенция не съществува или е фалирала... Особено неприятна ситуация...
Аланя се оказа курортен град, наблъскан с хотели, като колкото повече се отдалечаваш от морето, толкова повече строителството е безразборно и хаотично. Сградите са толкова близо една до друга, че буквално може да се здрависаш със съседите през терасата. И това изобщо не е преувеличение. Иначе,
красив парк, добре поддържан. Добре поддържани
главни улици, по-малките - още не са на дневен ред.
Магазин до магазин и навсякъде едни и същи стоки. Малко бях позабравила точно тази мода, та ми беше интересно да видя докъде се е развила. И всеки иска да ти продаде нещо. Типично за Турция. На Антоан хич не му се понрави този манталитет...
Храната... На мен лично ми хареса много, на Антоан не особено. Ами нямаше всеки ден варени картофи... :) Това, което ми напарви лошо впечатление, бяха останалите туристи в хотела (предимно германци, скандинавци, имаше босненци и турци). Като станеше време за вечеря, само чакаха главният готвач да удари гонга в 19:30 и се втурваха като стадо към масите с храната. Като скакалци бяха - омитаха всичко за 15 минути. Ако има нещо по-интересно, изобщо не стигаше до нас. Даже на няколко пъти бяхме толкова вбесени от отношението на останалите, че вечеряхме на ресторант. Изобщо толкова некултурни хора...
Както споменах в началото, ходихме на екскурзия до Памуккале. Антоан не остана особено очарован от 5 часа път с автобус, но пък аз много се заблявах - беше като на турне. Екскурзоводът се оказа голям зевзек и постоянно разказваше разни истории, наред с официалната програма. В началото пита всички, кой от къде е, и понеже на мен вече ми беше писнало да обяснявам, ами аз съм от България, а Антоан е холандец, оставих Антоан да каже само Холандия... И пътуваме си в автобуса, екскурзоводът дава исторически и географски данни за Турция и накрая решава да завърши както винаги с някоя забавна история. Господ създавал света и раздавал на всеки народ земя. Като стигнал до Турция, Св. Петър (или Арахангел Гавраил беше..., тук мога да бъркам...) го попитал: "Господи, като даде на всички народи земя, си им дал и по нещо, от което да страдат - я урагани, я лъвове, я много сняг или пък пустини, или ледове, а на турците всичко им е наред - имат си и планини и равнини, и морета, и слънце, и сняг..." "А, само така си мислиш", отговорил Господ, "я им погледни съседите..." При което аз почвам да се хиля неистово на първата седалка, а целият автобус изпада в мълчание и дълбок размисъл... Ами няма как да разберат вица, повечето бяха англичани... Екскурзоводът ме погледна подозрително, но нищо не каза... По-късно, на вечеря, сяда срещу нас, и аз просто нямаше как да пропусна да му кажа, откъде съм. Горкият, смени си цвета. Стана му неудобно, накрая се извини и отбеляза, че затова винаги пита в началото кой от къде е. Забавна история...
Памуккале ме впечатли, но като повечето природни красоти - трудно е да се опише с думи, трябва да се види, дори и снимките не успяват да покажат и частица от истинската красота.
Памуккале и
Хиераполис са включени в
Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Беше пълно с туристи - като
мравуняк, гъмжило, гъмжило... И голяма жега - напълно нормално. Вечерта бяхме в едно селце до Памуккале -
Карахайът (Karahayit). Хотелът, или по-скоро комплексът, където бяхме настанени, имаше минерален басейн, който беше направен като травертините на Памуккале. Памуккале и Хиераполис са изключително добре поддържани като исторически и природни обекти, с добра инфраструктура.
На връщане от Памуккале програмата включваше посещение в шоу-рум на фабрика за изделия от оникс и в шоу-рум на някаква асоциация на килимари. Естествено се опитаха всячески да ни продадат стоките се. Почти бях сигурна, че някой от англичаните ще се нарами с килимче за из път, но за щастие в нашия автобус нямаше жертви . Голямо лъгане и мазане падна при килимите, как ги били правели
на ръка, как за един килим можело да отидат и 3 години работа и накрая се опитват да ти го пробутат за 500 - 600 евро. Най-забавно беше като взеха да ги мятат тия килими насам-натам, да ги карат да летят - определно направиха добро шоу. И като тръгнеш по коридорите, ха си се спрял да погледнеш някой килим, ха някой продавач се е залепил за теб и се опитва да ти го пробута. Определено владеят добри техники на директната продажба и са доста убедителни, само че на нас тия не ни минават.
Ами, това беше накратко почивката в Турция, останалото беше
море,
слънце,
плаж,
бира и дюнери...
Тук може да разгледате снимки от почивката ни.
