Сега чакам с нетърпение пролетта, за да мога пак да велосипедирам на воля....
27 November 2009
Късна есен в Холандия...
Последните няколко седмици, преди времето тотално да се развали тук и да настане кучешки студ, обилно полят с дъжд, ходих няколко пъти на велосипедна разходка - около 10 км в едната посока, до близкото градче Васпик. Ето и няколко снимки от последното пътешствие преди листата съвсем да окапят и есента да отстъпи място на зимата...
Сега чакам с нетърпение пролетта, за да мога пак да велосипедирам на воля....
Сега чакам с нетърпение пролетта, за да мога пак да велосипедирам на воля....
26 November 2009
Още един фестивал на светлината
Всяка година през ноември в Айндховен се организира Фестивал на светлината. Това не е случайно, тъй като Айндховен е градът на PHILIPS. Фирмата е основана през 1891 г. и в началато започва с производство на електрически крушки. Естествено PHILIPS са и основният спонсор на това международно събитие. Както личи от името, това е фестивал, който се занимава със светлината и играта на сенки. Всяка година артисти от цял свят осветяват различни сгради или правят инсталации, или прожекции по улиците на града. Ето и официалният линк на фестивала: http://www.gloweindhoven.nl/
Ние отидохме предпоследната вечер. За съжаление времето никак не беше фестивално и не спря да вали. Пропуснахме представленията, защото те се организират в определени часове, а ние изгубихме сумата и време да се лутаме със зле направената карта, която се предлагаше като указател, в търсене на това или онова място, което под неспиращия дъжд си беше истинско изпитание... Но пък беше забавно. А и имаше доста интересни неща, които ни провокираха... Ето какво ми харесаха:
"Глухарчето":
Тази сграда беше много интересна:
Бягащите светлини в катедралата:
Ето още една интересна прожекция:
Това ми е любимита инсталация, малко носталгична и много гореща....
Това също много ми хареса. За съжаление от снимките не става много ясно какво е. Хората, които бягат на пътеките, със скоростта си и с движението на тялото контролират изображението на екрана пред тях. Създава се илюзията, че бягаш или вървиш през града пред теб, който беше не кой да е, а Флоренция. Много интересна идея, малко качеството на изображението не беше много добро, твърде голяма растеризация се получаваше...
Туптящото "сърце" на Айндховен:
А ето и едно от съпътстващите мероприятия - магазин от кашони, в който се продаваха безумни глупости и никому нетрябващи неща на баснословни цени:
Ние отидохме предпоследната вечер. За съжаление времето никак не беше фестивално и не спря да вали. Пропуснахме представленията, защото те се организират в определени часове, а ние изгубихме сумата и време да се лутаме със зле направената карта, която се предлагаше като указател, в търсене на това или онова място, което под неспиращия дъжд си беше истинско изпитание... Но пък беше забавно. А и имаше доста интересни неща, които ни провокираха... Ето какво ми харесаха:
"Глухарчето":
Тази сграда беше много интересна:
Бягащите светлини в катедралата:
Ето още една интересна прожекция:
Това ми е любимита инсталация, малко носталгична и много гореща....
Това също много ми хареса. За съжаление от снимките не става много ясно какво е. Хората, които бягат на пътеките, със скоростта си и с движението на тялото контролират изображението на екрана пред тях. Създава се илюзията, че бягаш или вървиш през града пред теб, който беше не кой да е, а Флоренция. Много интересна идея, малко качеството на изображението не беше много добро, твърде голяма растеризация се получаваше...
Туптящото "сърце" на Айндховен:
А ето и едно от съпътстващите мероприятия - магазин от кашони, в който се продаваха безумни глупости и никому нетрябващи неща на баснословни цени:
7 November 2009
Аквариумни истории - част ІІ
Миналата седмица нашето море посрещна и първите си по-сериозни обитатели: 2 червени скариди, 2 рачета отшелници - синьо и червено и една красавица - морска звезда. Синьото раче веднага се влюби в Полипчо и прекарва нощите върху него. Двете скариди щъкат като гламави насам-натам и чистят камъните от алги. А морската звезда е като истинска подводна алги-косачка: плъзга се по дъното и след нея не остава нищо...
Прибирам се аз един ден от училище на обед и какво да видя, червеното раче отшелник излязло от черупката... И това само два-три дни след като го купихме! Сащисах се... реших, че е умряло... Като се загледах малко по-добре в аквариума и какво да видя: на няколко сантиметра от "рачето" стои черупката му и вътре "нещо" червено мърда... Оказа се накрая, че червеното раче просто си сменило кожата... Но така се изплашихме в началото...
Обитателите на живите камъни се оказаха в последствие много повече, отколкото си мислехме в началото. Малките рачета са поне 8-10, а големите 3. Лошото е, че не може просто така да ги видиш, трябва да стоиш с минути и да се взираш в камъка, докато не видиш нещо да мръдне...
Ето двете скокливки:
А това е влюбената двойка:
Червеният отшелник-калпазанин, дето ни изплаши:
И красивата подводна косачка:
Прибирам се аз един ден от училище на обед и какво да видя, червеното раче отшелник излязло от черупката... И това само два-три дни след като го купихме! Сащисах се... реших, че е умряло... Като се загледах малко по-добре в аквариума и какво да видя: на няколко сантиметра от "рачето" стои черупката му и вътре "нещо" червено мърда... Оказа се накрая, че червеното раче просто си сменило кожата... Но така се изплашихме в началото...
Обитателите на живите камъни се оказаха в последствие много повече, отколкото си мислехме в началото. Малките рачета са поне 8-10, а големите 3. Лошото е, че не може просто така да ги видиш, трябва да стоиш с минути и да се взираш в камъка, докато не видиш нещо да мръдне...
Ето двете скокливки:
А това е влюбената двойка:
Червеният отшелник-калпазанин, дето ни изплаши:
И красивата подводна косачка:
30 October 2009
Имаме си море вкъщи...
Напоследък зачестиха запитванията, какво е аджеба това море вкъщи... Та съм длъжна да хвърля малко светлина...
Това море представлява 300-литров аквариум, с който се сдобихме миналата седмица... В петък Антоан прекара няколко часа в пълнене на това огромно чудовище с вода от чешмата, после купихме морска сол и настана едно бъркане, опитване, докато го докара на вкус като море... После сложихме 3 живи камъка... Да обясня, що е то жив камък за всички непросветени, включая и мен до преди няколко дни... Жив камък е камък с бактерии, мъхове, лишейчета (май тия, дето живеят във водата не се казват така, но приличат на такива) и разни други животинки в него, а не камък, който се разхожда насам-натам. Вчера се сдобихме с още един жив камък, но този път вертикален... Та равносметката от тия 4 камъка е три охлювчета, дето щъкат насам-натам постоянно, 2 малки рачета, за едното от които не знаем, дали е още живо, щото не се е показвало последните два-три дни, и едно средно голямо раче, дето само обикаля в единия къмък и току се покаже я от тая, я от оная дупка. И накрая последният обитател на морето, нашата гордост, е един корал - полип, който не знам как се казва на български.
А ето и как изглежда цялата красота:
Това в средата, дето е кацнало върху камъка, е Полипчо....
Докато дойдат, обаче, първите рибки, ще трябва да почакаме няколко седмици, за да се стабилизира водата. Засега всичко е наред, камъните зеленясват успешно, Полипчо е отворил всички очички, явно му харесва... охлювчетата са в неизвестност (Антоан вика, да им сложим GPS...)
Ето тук само Полипчо (първа вечер в новото море):
Ами това е засега нашето море... По-нататък ще докладвам за развитието на живота в него...
Това море представлява 300-литров аквариум, с който се сдобихме миналата седмица... В петък Антоан прекара няколко часа в пълнене на това огромно чудовище с вода от чешмата, после купихме морска сол и настана едно бъркане, опитване, докато го докара на вкус като море... После сложихме 3 живи камъка... Да обясня, що е то жив камък за всички непросветени, включая и мен до преди няколко дни... Жив камък е камък с бактерии, мъхове, лишейчета (май тия, дето живеят във водата не се казват така, но приличат на такива) и разни други животинки в него, а не камък, който се разхожда насам-натам. Вчера се сдобихме с още един жив камък, но този път вертикален... Та равносметката от тия 4 камъка е три охлювчета, дето щъкат насам-натам постоянно, 2 малки рачета, за едното от които не знаем, дали е още живо, щото не се е показвало последните два-три дни, и едно средно голямо раче, дето само обикаля в единия къмък и току се покаже я от тая, я от оная дупка. И накрая последният обитател на морето, нашата гордост, е един корал - полип, който не знам как се казва на български.
А ето и как изглежда цялата красота:
Това в средата, дето е кацнало върху камъка, е Полипчо....
Докато дойдат, обаче, първите рибки, ще трябва да почакаме няколко седмици, за да се стабилизира водата. Засега всичко е наред, камъните зеленясват успешно, Полипчо е отворил всички очички, явно му харесва... охлювчетата са в неизвестност (Антоан вика, да им сложим GPS...)
Ето тук само Полипчо (първа вечер в новото море):
Ами това е засега нашето море... По-нататък ще докладвам за развитието на живота в него...
14 October 2009
Северната Венеция
... или Хийтхорн
В един от последните летни дни си направихме разходка до Хийтхорн. Един наш познат имаше гости от Венецуела и тъй като наоколо никой друг не говореше испански, освен мен и Антоан, се наложи да позабавляваме гостите няколко седмици. Та натоварихме всички испаноговорящи в колата и хайде към Хийтхорн... И преди бях чувала за това място, но така и не бяхме ходили до там, защото е "ужасно" далече, според холандските разбирания за разстояние, т.е. на 2 часа път с кола...
За наша радост времете беше благосклонно - един от последните хубави топли летни дни..., преди всичко да стане на дъжд и облаци... И така, рано-рано сутринта, към 11 часа се отправихме на дългото пътешествие към Хийтхорн.
Хийтхорн (Giethoorn) е разположен в провинцията Оверайсел (Overijsssel), в северозападната част на Холандия и с право е наричан "Северната Венеция" или "Холандската Венеция". В градчето няма пътища и автомобили. Плетеница от канали и мостчета свързва отделните къщи. Единственото транспортно средство е лодката. През последните години е изградена и пътека за велосипеди, което е напълно обяснимо. В Хийтхорн има 176 моста, а жителите на градчето наброяват 2620. Хийтхорн е основан ок. 1200 г. от монаси - флагеланти (тези, които се самобичуват). Името на селището произлиза от geitenhoorn („кози рог“). Днес Хийтхорн е една от турстическите атракции на Холандия и привлича тълпи от туристи. С една такава тълпа се сблъскахме и ние, като трябваше да чакаме поне 10 мин. встрани от пътеката да премине една орда от над 100 ученици... А на няколко пъти на мостчетата имаше задръствания, защото движението в повечето случаи е еднопосочно.
А иначе Хийтхоорн е малко градче с особен чар и излъчване - малки, изгърбени мостчета, красиви къщи със специфични сламени покриви, с подредени градинки, отрупани с цветя, гъски и патици, които щъкат навсякъде, стари дървета с надвиснали клони над не особено широките канали, лодки, които кръстосват каналите или почиват заслужено в гаражите, и много слънце... Пълна идилия...
Не знам, дали остана незаснета къща в Хийтхоорн от мен, че някои и по два пъти съм ги снимала, че и пък от различни ъгли.... Ето тук е албумът със снимки от пътешествието:
На връщане от Хийтхорн се отбихме в Хойзден (Heusden) - още едно прекрасно място... Там бях ходила около Коледа 2006 г. и много ми беше харесало, но беше на свечеряване... Сега отново се случихме там на свечеряване, така че няма много снимков материал. Ето линк и към снимките от 2006 г.
Идеята беше да ядем палачинки в една от известните "палачинкови къщи" (Pannekoekenhuis), но се оказа, че докато си направим разходката и къщата беше затворила вече. Бях ужасно разочарована... Как могат да затварят в 8 часа!?! Решихме да отидем в друга палачинкова къща в Nieuwkuijk. Тъкмо спираме с колата пред нея и те изгасиха осветлението вътре.... Е, пълна срамота... Не ни беше писано да ядем от прословутите холандски палачинки този ден... Завърнахме се безславно вкъщи и понеже вече беше късно от обикаляне по разни затворени заведения, се утешихме с по една пица, която си поръчахме по телефона...
В един от последните летни дни си направихме разходка до Хийтхорн. Един наш познат имаше гости от Венецуела и тъй като наоколо никой друг не говореше испански, освен мен и Антоан, се наложи да позабавляваме гостите няколко седмици. Та натоварихме всички испаноговорящи в колата и хайде към Хийтхорн... И преди бях чувала за това място, но така и не бяхме ходили до там, защото е "ужасно" далече, според холандските разбирания за разстояние, т.е. на 2 часа път с кола...
За наша радост времете беше благосклонно - един от последните хубави топли летни дни..., преди всичко да стане на дъжд и облаци... И така, рано-рано сутринта, към 11 часа се отправихме на дългото пътешествие към Хийтхорн.
Хийтхорн (Giethoorn) е разположен в провинцията Оверайсел (Overijsssel), в северозападната част на Холандия и с право е наричан "Северната Венеция" или "Холандската Венеция". В градчето няма пътища и автомобили. Плетеница от канали и мостчета свързва отделните къщи. Единственото транспортно средство е лодката. През последните години е изградена и пътека за велосипеди, което е напълно обяснимо. В Хийтхорн има 176 моста, а жителите на градчето наброяват 2620. Хийтхорн е основан ок. 1200 г. от монаси - флагеланти (тези, които се самобичуват). Името на селището произлиза от geitenhoorn („кози рог“). Днес Хийтхорн е една от турстическите атракции на Холандия и привлича тълпи от туристи. С една такава тълпа се сблъскахме и ние, като трябваше да чакаме поне 10 мин. встрани от пътеката да премине една орда от над 100 ученици... А на няколко пъти на мостчетата имаше задръствания, защото движението в повечето случаи е еднопосочно.
А иначе Хийтхоорн е малко градче с особен чар и излъчване - малки, изгърбени мостчета, красиви къщи със специфични сламени покриви, с подредени градинки, отрупани с цветя, гъски и патици, които щъкат навсякъде, стари дървета с надвиснали клони над не особено широките канали, лодки, които кръстосват каналите или почиват заслужено в гаражите, и много слънце... Пълна идилия...
Не знам, дали остана незаснета къща в Хийтхоорн от мен, че някои и по два пъти съм ги снимала, че и пък от различни ъгли.... Ето тук е албумът със снимки от пътешествието:
На връщане от Хийтхорн се отбихме в Хойзден (Heusden) - още едно прекрасно място... Там бях ходила около Коледа 2006 г. и много ми беше харесало, но беше на свечеряване... Сега отново се случихме там на свечеряване, така че няма много снимков материал. Ето линк и към снимките от 2006 г.
Идеята беше да ядем палачинки в една от известните "палачинкови къщи" (Pannekoekenhuis), но се оказа, че докато си направим разходката и къщата беше затворила вече. Бях ужасно разочарована... Как могат да затварят в 8 часа!?! Решихме да отидем в друга палачинкова къща в Nieuwkuijk. Тъкмо спираме с колата пред нея и те изгасиха осветлението вътре.... Е, пълна срамота... Не ни беше писано да ядем от прословутите холандски палачинки този ден... Завърнахме се безславно вкъщи и понеже вече беше късно от обикаляне по разни затворени заведения, се утешихме с по една пица, която си поръчахме по телефона...
11 October 2009
18 August 2009
Lichtfeesten
или "Фестивал на светлината" в Рийт, Белгия
Да живея на 1 час път от Рийт и да пропусна тазгодишното издание на "Фестивала на светлината" беше невъзможно. Така че миналата неделя - хоп на колата и в Белгия. Много е приятно усещането да се върнеш на място, където имаш толкова много спомени. Вървиш по улиците и имаш чувството, че се връщаш назад във времето или че спомените вървят редом с теб.
"Фестивалът на светлината" (Lichtfeesten) се организара в един квартал на Рийт - Predikherenvelde. Там всички улици носят имена на цветя: Lilienlaan, Zonnebloemlaan, Rozenlaan, Gladiolenlaan, Tulpenlaan и т.н. Всяко семейство прави специална украса в градинката пред къщата. Тази година общата тема за целия фестивал беше куклите, като всяка улица си имаше подтема: спорт, ваканция, човешкото тяло, приказки и т.н. И вечер се запалват светлините, затова е и името - Фестивал на светлината.
Редом с "Фестивала на светлината" местната фолклорна група De Mandoerse организира и фолклорен фестивал като кани един състав, който отсяда по семейства, и няколко други, които гостуват отделните вечери с концерти. За съжаление тази година имаше само един състав - L'escoulo dou Trelus от Pernes les Fontaines, малко селце в Прованс (Франция). Реги, един от организаторите на международния фестивал, изказа неудовлетворението си от тазгодишното издание на международния фестивал - за съжаление приоритетите на организаторите на "Фестивала на светлината" са се изместили и международният фестивал вече не е такъв, какъвто го помним... Реги каза, че за последен път фестивалът е бил "истински" на 50-тото си юбилейно издание, на което имахме честта да бъдем гости през 2007 г.
Промените... Голямата палатка я нямаше вече. Сцената, на която преди сме играли, също я нямаше... Всичко беше обединено в едно - малка сцена, обградена отвсякъде с маси... И май по-скоро всичко се свеждаше до ядене и пиене, отколкото до гледане на концерт... Наистина жалко...
Е, картината не беше чак толкова тъжна, колкото я описвам... Все пак беше забавно... Накрая вечерта завърши със салса и ние добре си потанцувахме с Антоан... Прибрахме се в Холандия чак след полунощ...
Едно от най-хубавите неща беше, че се видях с моите приятели там - семейството, у което бях настанена при първото ми посещения в Рийт през 2000 г. Прекарахме си чудесно... И както се казва, пожелахме си "до нови срещи", което е абсолютно изпълнимо обещание, тъй като от 2000 г. насам се виждаме вече за четвърти път...
Тук може да разгледате снимки от Lichtfeesten.
Да живея на 1 час път от Рийт и да пропусна тазгодишното издание на "Фестивала на светлината" беше невъзможно. Така че миналата неделя - хоп на колата и в Белгия. Много е приятно усещането да се върнеш на място, където имаш толкова много спомени. Вървиш по улиците и имаш чувството, че се връщаш назад във времето или че спомените вървят редом с теб.
"Фестивалът на светлината" (Lichtfeesten) се организара в един квартал на Рийт - Predikherenvelde. Там всички улици носят имена на цветя: Lilienlaan, Zonnebloemlaan, Rozenlaan, Gladiolenlaan, Tulpenlaan и т.н. Всяко семейство прави специална украса в градинката пред къщата. Тази година общата тема за целия фестивал беше куклите, като всяка улица си имаше подтема: спорт, ваканция, човешкото тяло, приказки и т.н. И вечер се запалват светлините, затова е и името - Фестивал на светлината.
Редом с "Фестивала на светлината" местната фолклорна група De Mandoerse организира и фолклорен фестивал като кани един състав, който отсяда по семейства, и няколко други, които гостуват отделните вечери с концерти. За съжаление тази година имаше само един състав - L'escoulo dou Trelus от Pernes les Fontaines, малко селце в Прованс (Франция). Реги, един от организаторите на международния фестивал, изказа неудовлетворението си от тазгодишното издание на международния фестивал - за съжаление приоритетите на организаторите на "Фестивала на светлината" са се изместили и международният фестивал вече не е такъв, какъвто го помним... Реги каза, че за последен път фестивалът е бил "истински" на 50-тото си юбилейно издание, на което имахме честта да бъдем гости през 2007 г.
Промените... Голямата палатка я нямаше вече. Сцената, на която преди сме играли, също я нямаше... Всичко беше обединено в едно - малка сцена, обградена отвсякъде с маси... И май по-скоро всичко се свеждаше до ядене и пиене, отколкото до гледане на концерт... Наистина жалко...
Е, картината не беше чак толкова тъжна, колкото я описвам... Все пак беше забавно... Накрая вечерта завърши със салса и ние добре си потанцувахме с Антоан... Прибрахме се в Холандия чак след полунощ...
Едно от най-хубавите неща беше, че се видях с моите приятели там - семейството, у което бях настанена при първото ми посещения в Рийт през 2000 г. Прекарахме си чудесно... И както се казва, пожелахме си "до нови срещи", което е абсолютно изпълнимо обещание, тъй като от 2000 г. насам се виждаме вече за четвърти път...
Тук може да разгледате снимки от Lichtfeesten.
13 August 2009
Турция
Тази година лятната почивка ни отведе в Турция. През март прекарах 3 седмици в търсене на идеалния хотел с идеалното съотношение "цена - предлагани услуги". Определено имаше ефект. След като разгледах всички хотели в Анталия и околностите, се спрях на Аланя. Концепцията беше - туристическо място, не голям град с различни развлечения и хотел на плажа, да не се налага да ходим много-много (все пак сме на почивка...). Колкото и странно да звучи, малко трудно се намира подобно място. Анталия и околностите предлагат безброй хотели, но след като вече бяхме там, сами се уверихме, че сме направили най-добрия избор. Хотелът ни, Elysee Beach Hotel, въпреки че беше от първо поколение хотели, т.е. малко старичък, се оказа приятно и изключително чисто място. Изглеждаше точно така, както на уебсайта. Преди това по холандската телевизия бяхме гледали доста предавания от поредицата "Спаси ваканцията ми", където туристите плащат за едно, което на картинка изглежда добре, а на живо се оказва супер мизерно място - буболечки, мухъл и т.н., или пък е в строеж, или пък половината неща не работят. В нашия случай всичко беше наред и не се наложи да се обаждаме на "Спаси ваканцията ми". Фирмата, която е строила хотела, или е правила ремонта по-късно, не е била от най-прецизните, защото повечето неща бяха направени "едно към кесим", но като се абстрахираме от това - всичко останало си беше наред.
Агенцията, която избрахме като тур оператор, също се оказа добра - организацията беше на много добро ниво. Естествено, след като избрах хотела, трябваше да избера и агенцията, която го предлага на най-ниски цени, та така попаднах на Oad Reizen. Като пристигнахме на летището в Анталия, ни чакаше представител на фирмата, имаше организиран транспорт. Екскурзията до Памуккале, на която отидохме, също беше организирана от тях. Оказа се, че те самите нямат достатъчно желаещи, но ни намериха друга група с екскурзовод на английски. Казваш им, какво искаш, и нямаш повече грижи - те намират най-добрия вариант. Това за агенцията го разказвам в светлината на няколко случая, за които имаше репортажи по холандските телевизии, как си купуваш почивка към някоя агенция, а на края се оказва, че подобна агенция не съществува или е фалирала... Особено неприятна ситуация...
Аланя се оказа курортен град, наблъскан с хотели, като колкото повече се отдалечаваш от морето, толкова повече строителството е безразборно и хаотично. Сградите са толкова близо една до друга, че буквално може да се здрависаш със съседите през терасата. И това изобщо не е преувеличение. Иначе, красив парк, добре поддържан. Добре поддържани главни улици, по-малките - още не са на дневен ред. Магазин до магазин и навсякъде едни и същи стоки. Малко бях позабравила точно тази мода, та ми беше интересно да видя докъде се е развила. И всеки иска да ти продаде нещо. Типично за Турция. На Антоан хич не му се понрави този манталитет...
Храната... На мен лично ми хареса много, на Антоан не особено. Ами нямаше всеки ден варени картофи... :) Това, което ми напарви лошо впечатление, бяха останалите туристи в хотела (предимно германци, скандинавци, имаше босненци и турци). Като станеше време за вечеря, само чакаха главният готвач да удари гонга в 19:30 и се втурваха като стадо към масите с храната. Като скакалци бяха - омитаха всичко за 15 минути. Ако има нещо по-интересно, изобщо не стигаше до нас. Даже на няколко пъти бяхме толкова вбесени от отношението на останалите, че вечеряхме на ресторант. Изобщо толкова некултурни хора...
Както споменах в началото, ходихме на екскурзия до Памуккале. Антоан не остана особено очарован от 5 часа път с автобус, но пък аз много се заблявах - беше като на турне. Екскурзоводът се оказа голям зевзек и постоянно разказваше разни истории, наред с официалната програма. В началото пита всички, кой от къде е, и понеже на мен вече ми беше писнало да обяснявам, ами аз съм от България, а Антоан е холандец, оставих Антоан да каже само Холандия... И пътуваме си в автобуса, екскурзоводът дава исторически и географски данни за Турция и накрая решава да завърши както винаги с някоя забавна история. Господ създавал света и раздавал на всеки народ земя. Като стигнал до Турция, Св. Петър (или Арахангел Гавраил беше..., тук мога да бъркам...) го попитал: "Господи, като даде на всички народи земя, си им дал и по нещо, от което да страдат - я урагани, я лъвове, я много сняг или пък пустини, или ледове, а на турците всичко им е наред - имат си и планини и равнини, и морета, и слънце, и сняг..." "А, само така си мислиш", отговорил Господ, "я им погледни съседите..." При което аз почвам да се хиля неистово на първата седалка, а целият автобус изпада в мълчание и дълбок размисъл... Ами няма как да разберат вица, повечето бяха англичани... Екскурзоводът ме погледна подозрително, но нищо не каза... По-късно, на вечеря, сяда срещу нас, и аз просто нямаше как да пропусна да му кажа, откъде съм. Горкият, смени си цвета. Стана му неудобно, накрая се извини и отбеляза, че затова винаги пита в началото кой от къде е. Забавна история...
Памуккале ме впечатли, но като повечето природни красоти - трудно е да се опише с думи, трябва да се види, дори и снимките не успяват да покажат и частица от истинската красота. Памуккале и Хиераполис са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Беше пълно с туристи - като мравуняк, гъмжило, гъмжило... И голяма жега - напълно нормално. Вечерта бяхме в едно селце до Памуккале - Карахайът (Karahayit). Хотелът, или по-скоро комплексът, където бяхме настанени, имаше минерален басейн, който беше направен като травертините на Памуккале. Памуккале и Хиераполис са изключително добре поддържани като исторически и природни обекти, с добра инфраструктура.
На връщане от Памуккале програмата включваше посещение в шоу-рум на фабрика за изделия от оникс и в шоу-рум на някаква асоциация на килимари. Естествено се опитаха всячески да ни продадат стоките се. Почти бях сигурна, че някой от англичаните ще се нарами с килимче за из път, но за щастие в нашия автобус нямаше жертви . Голямо лъгане и мазане падна при килимите, как ги били правели на ръка, как за един килим можело да отидат и 3 години работа и накрая се опитват да ти го пробутат за 500 - 600 евро. Най-забавно беше като взеха да ги мятат тия килими насам-натам, да ги карат да летят - определно направиха добро шоу. И като тръгнеш по коридорите, ха си се спрял да погледнеш някой килим, ха някой продавач се е залепил за теб и се опитва да ти го пробута. Определено владеят добри техники на директната продажба и са доста убедителни, само че на нас тия не ни минават.
Ами, това беше накратко почивката в Турция, останалото беше море, слънце, плаж, бира и дюнери...
Тук може да разгледате снимки от почивката ни.
Агенцията, която избрахме като тур оператор, също се оказа добра - организацията беше на много добро ниво. Естествено, след като избрах хотела, трябваше да избера и агенцията, която го предлага на най-ниски цени, та така попаднах на Oad Reizen. Като пристигнахме на летището в Анталия, ни чакаше представител на фирмата, имаше организиран транспорт. Екскурзията до Памуккале, на която отидохме, също беше организирана от тях. Оказа се, че те самите нямат достатъчно желаещи, но ни намериха друга група с екскурзовод на английски. Казваш им, какво искаш, и нямаш повече грижи - те намират най-добрия вариант. Това за агенцията го разказвам в светлината на няколко случая, за които имаше репортажи по холандските телевизии, как си купуваш почивка към някоя агенция, а на края се оказва, че подобна агенция не съществува или е фалирала... Особено неприятна ситуация...
Аланя се оказа курортен град, наблъскан с хотели, като колкото повече се отдалечаваш от морето, толкова повече строителството е безразборно и хаотично. Сградите са толкова близо една до друга, че буквално може да се здрависаш със съседите през терасата. И това изобщо не е преувеличение. Иначе, красив парк, добре поддържан. Добре поддържани главни улици, по-малките - още не са на дневен ред. Магазин до магазин и навсякъде едни и същи стоки. Малко бях позабравила точно тази мода, та ми беше интересно да видя докъде се е развила. И всеки иска да ти продаде нещо. Типично за Турция. На Антоан хич не му се понрави този манталитет...
Храната... На мен лично ми хареса много, на Антоан не особено. Ами нямаше всеки ден варени картофи... :) Това, което ми напарви лошо впечатление, бяха останалите туристи в хотела (предимно германци, скандинавци, имаше босненци и турци). Като станеше време за вечеря, само чакаха главният готвач да удари гонга в 19:30 и се втурваха като стадо към масите с храната. Като скакалци бяха - омитаха всичко за 15 минути. Ако има нещо по-интересно, изобщо не стигаше до нас. Даже на няколко пъти бяхме толкова вбесени от отношението на останалите, че вечеряхме на ресторант. Изобщо толкова некултурни хора...
Както споменах в началото, ходихме на екскурзия до Памуккале. Антоан не остана особено очарован от 5 часа път с автобус, но пък аз много се заблявах - беше като на турне. Екскурзоводът се оказа голям зевзек и постоянно разказваше разни истории, наред с официалната програма. В началото пита всички, кой от къде е, и понеже на мен вече ми беше писнало да обяснявам, ами аз съм от България, а Антоан е холандец, оставих Антоан да каже само Холандия... И пътуваме си в автобуса, екскурзоводът дава исторически и географски данни за Турция и накрая решава да завърши както винаги с някоя забавна история. Господ създавал света и раздавал на всеки народ земя. Като стигнал до Турция, Св. Петър (или Арахангел Гавраил беше..., тук мога да бъркам...) го попитал: "Господи, като даде на всички народи земя, си им дал и по нещо, от което да страдат - я урагани, я лъвове, я много сняг или пък пустини, или ледове, а на турците всичко им е наред - имат си и планини и равнини, и морета, и слънце, и сняг..." "А, само така си мислиш", отговорил Господ, "я им погледни съседите..." При което аз почвам да се хиля неистово на първата седалка, а целият автобус изпада в мълчание и дълбок размисъл... Ами няма как да разберат вица, повечето бяха англичани... Екскурзоводът ме погледна подозрително, но нищо не каза... По-късно, на вечеря, сяда срещу нас, и аз просто нямаше как да пропусна да му кажа, откъде съм. Горкият, смени си цвета. Стана му неудобно, накрая се извини и отбеляза, че затова винаги пита в началото кой от къде е. Забавна история...
Памуккале ме впечатли, но като повечето природни красоти - трудно е да се опише с думи, трябва да се види, дори и снимките не успяват да покажат и частица от истинската красота. Памуккале и Хиераполис са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Беше пълно с туристи - като мравуняк, гъмжило, гъмжило... И голяма жега - напълно нормално. Вечерта бяхме в едно селце до Памуккале - Карахайът (Karahayit). Хотелът, или по-скоро комплексът, където бяхме настанени, имаше минерален басейн, който беше направен като травертините на Памуккале. Памуккале и Хиераполис са изключително добре поддържани като исторически и природни обекти, с добра инфраструктура.
На връщане от Памуккале програмата включваше посещение в шоу-рум на фабрика за изделия от оникс и в шоу-рум на някаква асоциация на килимари. Естествено се опитаха всячески да ни продадат стоките се. Почти бях сигурна, че някой от англичаните ще се нарами с килимче за из път, но за щастие в нашия автобус нямаше жертви . Голямо лъгане и мазане падна при килимите, как ги били правели на ръка, как за един килим можело да отидат и 3 години работа и накрая се опитват да ти го пробутат за 500 - 600 евро. Най-забавно беше като взеха да ги мятат тия килими насам-натам, да ги карат да летят - определно направиха добро шоу. И като тръгнеш по коридорите, ха си се спрял да погледнеш някой килим, ха някой продавач се е залепил за теб и се опитва да ти го пробута. Определено владеят добри техники на директната продажба и са доста убедителни, само че на нас тия не ни минават.
Ами, това беше накратко почивката в Турция, останалото беше море, слънце, плаж, бира и дюнери...
Тук може да разгледате снимки от почивката ни.
10 August 2009
Едно концертно лято
Лятото тази година започна многообещаващо с няколко аматьорски концерта, за да стигне в края на юли връхната си точка, но за това - накрая. Да започнем отначало...
07.05.2009 г.
SUGAR
Представяне на дебютния албум на Sugar. Изключително приятна група, доста добро звучене... Сигурно се питате какво търсим точно на този концерт, ами барабанистът е наш приятел... Най-странното е, че той е роден на същия ден като Антоан, а рожденият ден на неговата приятелка е 16 юли... Интересно.
Ако искате да чуете за какво става въпрос, може да го направите тук.
Ето и малко снимки от концерта, който беше в W2 в Ден Бос:
15.05.2009 г.
KONG
Доста интересна група с интересно звучене. За първи път присъствах на квадрофоничен концерт. Музикантите от Kong свиреха на 4 сцени, разположени на четирите страни на залата, а публиката се намираше в средата. Звукът не е стерео, няма да навлизам в технически подробности, защото едва ли ще бъда точна, но се получава нещо уникално като звук. Стоиш в средата на залата и може да избираш, кого да гледаш. На практика няма как да видиш и четиримата музиканти на веднъж. Странно преживяване.
Снимки може да разгледате на уебсайта на W2 тук.
21.05.2009 г.
FAKE NO MORE
A PERFECT TOOL
Fake No More е една от най-добрите трибют групи на Faith No More, както подсказва името. През 2004 г. печелят наградата за най-добра трибют група в Холандия - The Clash of the Coverbands, и изнасят концерт в небезизвестната зала Paradiso в Амстердам. Ех, ние не ги гледахме в Paradiso, а в De Pul в Юден. Един наш приятел е свирил с групата, когато печелят наградата.
Ето няколко снимки:
Тази вечер беше вечер на трибют групите. Втората група A Perfect Tool (САЩ) свирят кавъри на Tool и A Perfect Circle, които имат общ вокал - Maynard James Keenan. За Perfect Tool казват, че е най-добрата трибют група на Tool и има най-голямо сходство между гласовете на двамата вокали. Лично на мен ми харесаха. За съжаление нямам техни снимки...
01.06.2009 г.
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ
Да! Теодосий Спасов на концерт в Холандия! Бях супер щастлива като разбрах, че ще свири на Международния цигански фестивал в Тилбург. Беше с една холандска група STriCat, с която имат общи проекти. Концертът не подлежи на описание с думи... Както винаги Теодосий Спасов беше невероятен. Очаквах да срещна доста българи, но засякох само една двойка. Може да е имало и други...
Ето снимки и от концерта:
21.07.2009 г.
U2
Ето че стигнахме до кулминацията на концертния сезон... Пътувахме си един ден с колата с Антоан, някъде през април, и чувам аз по радиото, как една слушателка печели два билета за концерта на Ю Ту в Амстердам... Пощръклях от радост, като разбрах, че ще свирят в Холандия. Но щастието ми бързо-бързо беше охладено, защото на уебсайта за билетите стоеше гаден червен надпис: БИЛЕТИ НЯМА... Е как няма - за мен трябва да има!!! Няколко седмици по-късно пуснаха билети по 160 евро..., което е малко пресилено... Вече се бях примирила с мисълта, че няма да ходя... На черно имаше билети, но започваха от 150 евро... И един прекрасен майски ден, както се опитвах безуспешно да си купя билети за Pearl Jam (да! и те ще идват в Холандия на 13.08., но за тях определено няма билети...), съвсем случайно виждам заглавие: "Пуснати са допълнителни билети за Ю Ту"... Този път цената беше по-разумна - 90 евро и аз без изобщо да се замислям, се сдобих с два билета... Та това е моята билетна Ю Ту одисея...
За концерта... Не може да се разкаже, трябва да се види... Беше феноменално шоу...
Ето моят скромен опит за снимки:
Така завършва моето холандско концертно лято...
07.05.2009 г.
SUGAR
Представяне на дебютния албум на Sugar. Изключително приятна група, доста добро звучене... Сигурно се питате какво търсим точно на този концерт, ами барабанистът е наш приятел... Най-странното е, че той е роден на същия ден като Антоан, а рожденият ден на неговата приятелка е 16 юли... Интересно.
Ако искате да чуете за какво става въпрос, може да го направите тук.
Ето и малко снимки от концерта, който беше в W2 в Ден Бос:
15.05.2009 г.
KONG
Доста интересна група с интересно звучене. За първи път присъствах на квадрофоничен концерт. Музикантите от Kong свиреха на 4 сцени, разположени на четирите страни на залата, а публиката се намираше в средата. Звукът не е стерео, няма да навлизам в технически подробности, защото едва ли ще бъда точна, но се получава нещо уникално като звук. Стоиш в средата на залата и може да избираш, кого да гледаш. На практика няма как да видиш и четиримата музиканти на веднъж. Странно преживяване.
Снимки може да разгледате на уебсайта на W2 тук.
21.05.2009 г.
FAKE NO MORE
A PERFECT TOOL
Fake No More е една от най-добрите трибют групи на Faith No More, както подсказва името. През 2004 г. печелят наградата за най-добра трибют група в Холандия - The Clash of the Coverbands, и изнасят концерт в небезизвестната зала Paradiso в Амстердам. Ех, ние не ги гледахме в Paradiso, а в De Pul в Юден. Един наш приятел е свирил с групата, когато печелят наградата.
Ето няколко снимки:
Тази вечер беше вечер на трибют групите. Втората група A Perfect Tool (САЩ) свирят кавъри на Tool и A Perfect Circle, които имат общ вокал - Maynard James Keenan. За Perfect Tool казват, че е най-добрата трибют група на Tool и има най-голямо сходство между гласовете на двамата вокали. Лично на мен ми харесаха. За съжаление нямам техни снимки...
01.06.2009 г.
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ
Да! Теодосий Спасов на концерт в Холандия! Бях супер щастлива като разбрах, че ще свири на Международния цигански фестивал в Тилбург. Беше с една холандска група STriCat, с която имат общи проекти. Концертът не подлежи на описание с думи... Както винаги Теодосий Спасов беше невероятен. Очаквах да срещна доста българи, но засякох само една двойка. Може да е имало и други...
Ето снимки и от концерта:
21.07.2009 г.
U2
Ето че стигнахме до кулминацията на концертния сезон... Пътувахме си един ден с колата с Антоан, някъде през април, и чувам аз по радиото, как една слушателка печели два билета за концерта на Ю Ту в Амстердам... Пощръклях от радост, като разбрах, че ще свирят в Холандия. Но щастието ми бързо-бързо беше охладено, защото на уебсайта за билетите стоеше гаден червен надпис: БИЛЕТИ НЯМА... Е как няма - за мен трябва да има!!! Няколко седмици по-късно пуснаха билети по 160 евро..., което е малко пресилено... Вече се бях примирила с мисълта, че няма да ходя... На черно имаше билети, но започваха от 150 евро... И един прекрасен майски ден, както се опитвах безуспешно да си купя билети за Pearl Jam (да! и те ще идват в Холандия на 13.08., но за тях определено няма билети...), съвсем случайно виждам заглавие: "Пуснати са допълнителни билети за Ю Ту"... Този път цената беше по-разумна - 90 евро и аз без изобщо да се замислям, се сдобих с два билета... Та това е моята билетна Ю Ту одисея...
За концерта... Не може да се разкаже, трябва да се види... Беше феноменално шоу...
Ето моят скромен опит за снимки:
Така завършва моето холандско концертно лято...
Subscribe to:
Posts (Atom)
