New York City

или за Ню Йорк Сити от Ню Йорк Сити...

Дойде време да се прибирам в България, а още не съм разказала на Ню Йорк Сити... Какъв пропуск! Но ще оправим нещата набързо. Имам още 2 ч. на летището в Нюарк. Вече обиколихме всички възможни магазини и магазинчета и добре, че има интернет, иначе 6-7-часовият престой щеше да се превърне в истинско мъчение (не че на идване не стояхме 5 часа). Но днес съм подготвена, въоръжена с адаптор за щепсела на лаптопа, мога да сърфирам из интернет и съответно да попиша малко в блога, докато Антоан кротко спи на седалката до мен.

И така, отново съм в Ню Йорк, ако се надигна малко и ще видя очертанията на небостъргачите на Манхатан. Преди почти 3 седимици, горе-долу по това време пристигнахме в НЙС. Щеше да бъде жалко, да не се възползваме от почивните дни около Деня на благодарността, и за това решихме, че НЙС е подходяща дестинация: 4 свободни дни - 2 в НЙС и 2 по пътищата на 3 щата - Ню Йорк, Пенсилвания и Ню Джърси. 396 мили, което ще рече 638 км, или 6 ч. 30 мин. Това се оказа вярно, но само на половина - на отиване пътувахме около 7 часа, но връщането ни отне маааалко повече, но за това, когато му дойде редът. И така, натоварихме колата с багаж за три дни и храна за из път (разбирай и алкохол....) и потеглихме. Пътят минаваше покрай Рочестър, Сиракюз (Ню Йорк), след това през Пенсилвания (Скрантън) и накрая Ню Джърси. Пресякохме Апалачите и се наслаждавахме на особено красиви гледки. Хотелът ни беше в Карлстад (Carlstadt, NJ) - на 15 мин. с автобус до НЙС, но където е далеч по-ефтино от който и да е хотел там. Цената си имаше своята стойност - изключително мизерен хотел, но все пак чист. В края на краищата беше място, където се прибирахме да спим, а не където да си прекарваме свободното време (то и няма как в стая два на два).

Първият ден в НЙС включваше разходка с hop-on hop-off автобус (автобус на два етажа, който обикаля по определен маршрут, за който си купуваш 2-дневен билет и може да се качваш, където си пожелаеш, колкото пъти искаш). Първата част от маршрута беше Даунтаун Манхатан. Екскурзоводът се опитваше да бъде интересен и да разказва за забележителностите, покрай които минавахме, но общо взето разказът му се въртеше около универсалния магазин Macy's, как бил най-големият в света, как японците построили по-голям, как Macy's не могли да се примирят със загубата на титлата и купили още няколко етажа от съседната сграда и накрая пак станали най-добрите, най-великите, най-големите. Изобщо из цял НЙ се прокрадва тази мания за величие. Общо-взето всяко описание започваше с "най" - май трябва да се преименуват още веднъж на Най-Йорк :) .

От автобуса слязохме в Battery Park, откъдето трябваше да хванем ферибота за Liberty Island и Статуята на Свободата, но бързо-бързо се отказахме, защото опашката чакащи беше километрична... (тогава изобщо не подозирахме какво ни очаква на следващия ден...) Тръгнахме обратно към вътрешността на острова. Видяхме, къде са били кулите-близнаци на Световния търговски център. Сега Ground Zero, както го наричат това място, представлява строителна площадка, където ще се строи, познайте какво...: най-високият небостъргач в света - Freedom Tower (но пак ги изпревариха американците - Burj Dubai ще е по-висок)... След Ground Zero отдадохме чест на друга американска гордост - Ню-Йоркската стокова борса. Точно на ъгъла до нея се намира the Federal Hall National Memorial - Сградата на Конгреса, пред която е паметникът на Дж. Вашингтон. От там разходката продължи из старата част на Манхатан, която напомня на Холандия с павираните си улици и архитектурата на сградите. Антоан е особено горд, че New York was once New Amsterdam.... :) :) :) Старата част прилича на оазис сред всички небостъргачи, които са доста подтискащи. След това се разходихме по кейовете на South Street Port. От там се разкрива панорамна гледка към Бруклин, която е доста впечатляваща. От пристанището се отправихме към Chinatown и Little Italy. Chinatown представлява един огромен битак, пръснат по улици и улички, където на безценица може да си купиш абсолютно високоНЕкачествени боклуци на килограм... Little Italy съвсем се беше смалила. Днес от този квартал е останала само една улица с ресторанти, кафета, пицарии и други заведения за всякакъв вид хранене. Италианците напуснали квартала и днес Little Italy е по-скоро историческа забележителност, отколкото италиански квартал... Тия китайци всичко ще превземат :) :) :)

След кварталите на "етническите малцинства" продължихме на север. Минахме покрай т. нар. Flatiron сграда, защото има формата на ютия - друго знаково място за Манхатан и след близо 4-часово ходене акостирахме пред Empire State Building. И се започна - безкрайното редене на опашки, чакане, проверки и т.н., за да имаме честта да погледнем НЙС от птичи поглед. Това занятие отне близо два часа, но наистина си струваше. От 86-ия етаж на Empire State Building гледката е забележителна или както американците биха се изразили awesome... (за тях всичко е awesome... накрая ти се иска тази дума изобщо да не съществува в речника, или поне да бяха научили още една-две думи...) На Empire State Building трябва да се качиш поне два пъти - веднъж през деня и веднъж през нощта... Май трябва още един път да отида в НЙС - останаха толкова много неразгледани неща...

От Empire State Building продължихме на север към Times Square. Като пристигнахме там, изобщо не бях подготвена за това, което ще видя: кошер, гъмжащ от хора и коли и цялото това множество, заобиколено от вихъра на един измислен рекламен свят. Усещането за динамика и живот на това място е удивително. Бих могла да кажа, че за мен това е уникалното място на НЙ, различното, впечатляващото... Голямо моткане падна там, големи снимки, голямо их-кане и ах-кане. Естествено нямаше как да пропуснем магазина на M&M, нали е най(!)-големият в света...

След 12-часова обиколка вече беше време да се отправим към автогарата, откъдето да хванем автобуса за Карлстад. Начинанието се оказа доста трудно - Mission Impossible. Краката ни боляха, едва ходехме... аз се влачех на прибежки и направо ми се ревеше... Ако имаше как автобусът да спре пред леглото в хотелската стая... Но разходката си струваше...
На следващия ден НЙС ни очакваше отново в пълния си блясък, за да ни покаже своите красоти...

Очаквайте продължение - ден втори в Манхатан... Сега вече е време да се качваме на самолетчето, което ще ни отведе в Амстердам...