или Какво да правим в Бъфало през уикенда...
То беше хубаво за всяко мероприятие да има отделен постинг, но нещата нещо се закучиха и съвсем изостанах с "писмата от Америка"... Нищо, сега ще се опитам да наваксам. Е, няма да е толкова подробно, защото първите впечатления са отлетели, но и "вторите" ще свършат работа ;). И така... да караме подред...
11.10.2008 г. - Fall Festival in Ellicotville, NY
Еликотвил е малко градче на юг от Бъфало. Не ме питайте за разстоянието, дори не мога да ви го кажа и в любимата ми мерна единица "на Х часа път с кола", защото на отиване имаше ужасно задръстване и пътувахме близо 4 часа. Целият свят се беше втурнал натам... да ги питам защо... Есенният фестивал се оказа най-обикновен селски сбор... Сергии, докъдето поглед ти стига, две улици с манджа и три въртележки... Няма да споменавам имена, но за запознатите ще отбележа, че продаваха кутийки, налепени с мидички, точно като в онази история... Толкова боклуци за продан на едно място не бях виждала преди. Иначе Еликотвил е доста прилично място. Леко напомня на Европа, има главна улица, някоя и друга по-представителна сграда. През зимата е ски-курорт, може би заради това... Обиколихме за половин час сергиите, без да се спираме, защото бяхме умрели от глад и мисията беше да намерим по най-бързия начин храна. Хранителната уличка беше най-населена. Всички хрупаха огромни сандвичи, бургери, хотдог и какво ли още не... Само че... оказа се че... бира няма... Изядох си прилежно огромния сандвич с много лук и гъби и тръгнахме да търсим бира. Алкохолът се продаваше на специални места (под алкохол разбирайте безалкохолна или слабо алкохолна бира), оградени с мрежа. Купуваш си купончета от един чичко, после отиваш при една леличка и тя дава бира, която, ако не си жаден, ще изхвърлиш, но след лучения сандвич просто няма как да не изпиеш 2 бири (по 275 ml) :) :) :). Това на кратко беше Еликотвил с неговия фестивал, 4 часа шофиране, 1,5 мотане насам-натам и още 1,5-2 на обратно.
 |
| From 2008_US |
12.10.2008 г. - Whirlpool Jet Boat
На следващия ден след Еликотвил програмата включваше посещение на някакъв парк, но претърпя промени, защото времето беше много топло и Антоан реши, че трябва да направим нещо екстремно, което, обаче, се прави, само ако е топло. И тъй като това се очертаваше като последният топъл летен ден, потеглихме за Lewiston, откъдето трябваше да започне приключението. И наистина си беше приключение... С jet boat (не знам на български как се казва този модел лодки) се спуснахме по бързеите на Ниагара (река Ниагара, не водопадите... Боже опази! за водопадите). Преди да се качиш на лодката, обличаш специални дрехи - гащеризон, пуловер и пончо. На пръв поглед изглеждат непромокаеми, но както казаха, тези дрехи служат поне малко да ти е топло, а не да ти е сухо. Това не ми се вярваше, но съвсем скоро се убедих, че е самата истина. Преживяването беше невероятно. Издигаш се и се спускаш по вълните и водата те залива... Като скоростно влакче (roller coaster), но на всяко спускане ти изливат един басейн вода отгоре... И крещиш... Голяма веселба...
Ето какво представлява през очите на един ентусиаст:
Накрая имах само едно (!) сухо място по себе си - дясното ми коляно някак си се беше спасило, иначе всичко друго беше вир-вода... За щастие имахме резервни дрехи, Антоан беше ходил и друг път и знаеше какво се случва, но това не му попречи да си вземе 2 тениски и да си забрави джинсите... :) Добре, че беше топло... Иначе Луистън беше първото място в САЩ, което ми хареса. Много приятно малко градче или пък селце, не мога да ги различавам... Симпатични кръчми, магазинчета, има къде да се разходиш, плаж на реката, паркче... (за разлика от Тонауанда...) Така приключи първият ми уикенд в САЩ.
 |
| From 2008_US |
19.10.2008 г. - Letchworth State Park, NY
Следващия уикенд отидохме до Националния парк Лечуърт , на около 1.5 - 2 часа път на изток от Тонауанда. Тези впечатления трудно се описват - разгледайте снимките. Но все пак да разкажа малко за парка: паркът е дълъг около 24 км и заема площ от 58 кв. км. Влиза се с кола, има няколко пропускателни пункта. Много ми хареса едно от правилата на парка - carry in/carry out. Означава, че това, което си внесъл в парка, трябва да си го вземеш, т.е. никъде няма кошчета за боклук - всичко си прибираш. А паркът е особено популярно място за пикник и добре, че го има това правило, иначе щеше да е едно голямо бунище... Паркът е разположен по поречието на р. Дженеси (Genesee River). Има 50 водопада, от които 3 са впечатляващи - Горен, Долен и Среден водопад (Upper, Lower and Middle Falls). Средният водопад е най-високият водопад в североизточната част на САЩ. Реката е образувала пролом в скалите, които на места се издигат на 170 м. Голяма красота! Изобщо тази година ми върви на каньони и красива природа, след Gorges du Verdon (каньонът на р. Вердон във Франция), сега и Лечуърт парк.
 |
| From 2008_US_Letchworth Park |
24/25.10.2008 г. - Seneca Niagara Casino & Hotel
Поредният уикенд бе отреден за лукс и хазарт... Стига природни преживявания, да се отдадем малко и на порочен живот :) :) :) Не знам на Антоан как му хрумна идеята за този хотел, но си струваше. Всъщност струваше доста, но това е друга тема. Дадоха ни ъглов апартамент с изглед към Канада. Невероятна гледка... Май се повтарям, но не подлежи на описание, затова и има снимки...От прозореца на хотела се виждаше мъглата над водопадите... Хотелът получава 8 от 10 точки (10-те точки ги оставям за хотели от рода на тоя), но Niagara Falls, градчето, където се намира, е просто мизерно и окаяно, по-скоро прилича на гето, отколкото на град, да не говорим, че там се намира едно от чудесата на природата и не може просто така до тази красота да съществува такава брутална американска действителност... Но американците си знаят най-добре... Виж, канадската страна изглежда невероятно (Да се надяваме, че съвсем скоро ще мога да се убедя и сама ;)). Казиното е огромно и добре посещавано... Народ, народ... и всеки дошъл да прибере големите пари или като нас да се позабавлява. Равносметката е, че похарчихме повече, отколкото спечелихме, но на последния автомат доста ми провървя. 25 долара ги направих 50, но после почнах да губя и спрях на 45. Сега имам купон за 45 долара и май трябва отново да отида до казиното, за да го проиграя или осребря или пък, кой знае...
 |
| From 2008_US |
