Finally from US

Крайно време беше...

Изминаха близо 4 седмици откакто съм на американска почва и е срамота - един ред не съм написала, но сега ще поправим тази грешка бързо-бързо.

Чудех се откъде да започна разказа, но мисля да се върна в самото начало, за да задоволя любопитството на всички онези, които имаха удоволствието да се запознаят с моя голям куфар. Ами не мина... 27.5 кг (при положение че оставих доста неща в Холандия...) при разрешени 22.5 (Гадняри!) Наложи се да отваряме с Антоан куфарите (неговият също не беше цвете - 25.5 - в т.ч. 10 пакета Speculaas /вид бисквити/ и 2 кг. Sate Saus /фъстъчен сос/) и да пренареждаме багажа пред смаяните погледи на цялата опашка... Удоволствието ни струваше 50 долара и цирка...

Презокеанският полет мина добре - изгледах 2 филма, зяпах през прозореца. Летището в Ню Йорк - Ню Арк, се оказа супер тъпо - нашият терминал приличаше на селско летище, т.е. изобщо няма какво да правиш там, а трябваше да чакаме 5 часа! На митницата всичко мина добре. Разрешиха ми престой 6 месеца. Тия хора не мога да ги разбера - първо ми дават виза за 10 години, после ми разрешават максималния престой.... това е сигурно, защото искат да ме убедят колко е прекрасна страната им, но за това по-късно. Полетът от Ню Арк до Бъфало закъсня. Нямам представа колко сме стояли в самолета преди да излетим, защото през цялото време спах, даже, когато се събудих, се оказа, че още не сме били излетяли, а аз си мислех, че вече сме кацнали. И идея си нямам кога сме кацнали в Бъфало, в апартамента на Антоан пристигнахме някъде към или пък след полунощ...

Първи впечатления от Хамерика - повечето от вас знаят колко отрицателно настроена тръгнах и как никога не съм я харесвала тая страна. Сега си спомням как в училище спорех с американския ни преподавател как страната му нищо не струва и накрая той ми подари една книжка за американската история и ми написа посвещение, което завършваше с нещо от рода, че един ден се надява да опозная страната му и да я харесам... Ами този ден дойде и нищо такова не се случи. Явно съм супер предубедена и много твърдоглава, но все пак трябва да отбележа, че тайничко се надявах реалността да бъде различна и аз да се изненадам приятно - но и това не се случи... Реалността с една дума е мизерна... Улиците са в ужасно състояние, дори в България са по-добре... Електрическите стълбове са дървени, повечето от които застрашително наклонени - навсякъде висят жици... Светофарите са окачени на жици и висят насред кръстовището, къщите са като бунгала (е, трябва да призная, че има и хубави къщи, даже цели палати, но масовата картинка е такава...). Накратко - не може страната, която смята себе си за най-великата, да изглежда по този окаян начин... На Америка й липсват три неща - стил, култура и традиции и според мен това я отличава от Европа. Мда... културният ми шок беше пълен, а дори нямах големи очаквания... Не мога да си обясня как тази страна продължава да бъде мечта, обетованата земя, за голяма част от българите...

Е, трябва да призная, че районът на Бъфало е един от най-бедните в страната. Преди години промишлеността е процъфтявала, но щатът е вдигнал данъците и компаниите са преместели заводите си. Сега покрай Бъфало може да се видят поне 5-6 огромни изоствени завода - изключително грозна картинка. Някъде четох, че всяка година общината унищожава по 2500 къщи - хората не са могли да ги продадат и са ги изоставили...

Не мога да приключа с първите впечатления, без да отбележа, че тук size matters (размерът има значение) - колкото по-голямо, толкова по-добре. Като се има предвид, че не използват метричната система, всичко се продава в безумно големи опаковки... Засега се научих да пресмятам само температурата... разстоянията ми идват в повече, затова се ограничавам само да питам на колко часа път е, а не на колко мили, и това ми е новата любима мерна единаца: на Х минути пеша/с кола, на Х часа с кола. Слава богу, не са променили мерните единици за времето.... :) :) :)

Да не забравя кръчмите - ще ги опиша с две думи - селски хоримак. Не съм ходила в много кръчми, но тези, в които бях, са просто трагични. Снощи ходихме в една, която наистина ми хареса, но се оказа, че собствениците са испанци..., което обяснява всичко...

С това завършвам раздел "Първи впечатления"...